Считано от тази година до 2020 г. 2 милиона души трябва да бъдат преместени от изолираните си планински домове в китайската провинция Гуейчжоу, като част от най-голямо по рода си еднократно преселение в съвременната история на Китай, съобщи в."Дейли телеграф", цитиран от БТА.

Това е наистина исполинска задача, която ще струва милиарди. Но властите на провинцията твърдят, че преместването е единственият начин да се елиминира ужасяващата бедност в селските райони, която продължава да измъчва китайската провинция, дори след като страната преживя един от най-големите икономически възходи в човешката история.

"Дори да построим пътища, за да стигнем до тях, дори да им осигурим питейна вода и да работим за намаляване на бедността там в продължение на още 50 години, проблемът може би няма да бъде решен", заяви тази година партийният секретар на Гуейчжоу Чжао Къчжъ.

Благодарение на десетилетия на почти двуцифрен икономически растеж милиони хора се отскубнаха от лапите на селската бедност, след като китайските градове се напълниха с мигриращи работници, които започнаха да пращат пари обратно в провинцията, а централното правителство наля милиони в селска инфраструктура. Но не всичко още е наред в китайските провинции и сега, когато приключва 10-годишното управление на президента Ху Цзинтао и премиера Вън Цзябао, в Пекин бият тревога за неизтребимата бедност и за това, че както казват мнозина, се задълбочава пропастта между благосъстоянието на града и селото.

Скорошно проучване на Китайската академия за обществени науки установи, че разликата между доходите в градските и селските региони се е увеличила с 26 на сто от 1997 г. и с 68 на сто от 1985 г. Според Китайската национална статистическа служба миналата година чистият доход на живеещите в селските региони е бил около 690 паунда, в сравнение с 2170-те паунда на градските жители.

Пропастта в доходите веднага си личи в провинцията Гуейчжоу, където по думите на политици, подкрепящи преселването, близо 11.5 милиона души живеят под прага на бедността, а около 2 милиона са в "хронична болест".

Обявени от властите за едно от главните "бойни полета" срещу бедността, отдалечените планински селца в Улин изглеждат на светлинни години от впечатляващите градски силуети на Пекин и Шанхай.

Седнал под брезентовия покрив на импровизираното си училище, Лун Цинфу, 37-годишен учител от село Лунтан, казва, че преместването няма да стане навреме. "Лунтан има нужда от помощ, за да се пребори с бедността. Виждате, пътищата ни са лоши. Нямаме течаща вода", казва той.

"Искаме да се преместим", казва 62-годишната Лун Цзюхуа, която се грижи за 2-годишната си внучка в дървената къщурка, дом на семейството й от два века насам. Според госпожа Лун условията в селските региони са се подобрили по време на ерата на Ху и Вън; пътища са свързали Лунтан за пръв с останалия свят, цената на зърното се е покачила и семейството й си купило телевизор.

За да видят какво ги очаква, жителите на Лунтан могат да пропътуват 65 мили до Сънтао, друга област с население от етническата група мяо, където преселването вече е започнало. На входа на град Яцзя е поставен лозунг, на който пише: "Опитайте да превърнете Сънтао в образцова област на проектите за справяне с бедността".

Ма Цинсин, местният партиен шеф, твърди, че преместването рязко е подобрило живота на селяните. "Преместването е един ефективен начин за справяне с бедността", заявява той и сочи към индустриалния парк и завода за преработка на манган, които се строят близо до Яцзя, за да осигурят работни места за новодошлите заселници. "Да живееш, значи да имаш дрехи, храна, дом и достъп до транспорт. (Преместването) поне променя мизерните им условия на живот. Много по-добре е, отколкото да живееш в планината.", казва Цинсин.

Анализатори са единодушни, че следващото поколение китайски лидери трябва да предприеме спешни действия, за да се справи с пропастта в благосъстоянието, на която се гледа като на потенциална причина за размирици и вълнения.

Но на фона на целия пропаганден шум съпровождащ тази инициатива в Гуейчжоу, не всички смятат, че преселването е най-добрият начин за справяне с проблема. Някои са на мнение, че преселването изостря социалното напрежение и може дори да влоши положението на селяните, хвърляйки ги в един непознат за тях свят, за когото те не да добре подготвени.

Някои от местните дори споделят, че не са много сигурни дали преместването е свързано с битката с бедността или е чисто и просто начин да се подготви почвата за доходоносни инфраструктурни проекти.

Професор Марк Ван от университета в Мелбърн и специалист по провинциален Китай смята, че тези премествания са по принцип положителни начинания, но че трябва да бъдат уважавани правата и мненията на онези, които биват преселвани. "Става дума за хора. Премествате хора, а не крави и животни." Преселването само по себе си не е достатъчно, ако на хората не им се дадат нужните възможности и умения да се грижат сами за себе си.

"Ако не настъпи сериозна промяна в макросистемата, ако разпределянето на богатството не е правилно, пропастта между града и селото ще продължи да се увеличава и разделението между богати и бедни ще продължи да съществува", допълни той.