Американски учени доказаха, че хората, които са склонни към самобичуване за извършените постъпки или за пропуските, по принцип заемат активни позиции в колектива и стават отлични управляващи.Именно такива характеристики са получили участниците в изследователски анкети, поели върху себе си вината по повечето пунктове. В същото време чувството за срам, което както изглежда има много общо с чувството за вина, се отличава с деструктивността си, съобщи Би Би Си, цитирана от БТА.

Ребека Шаумберг от Станфордската бизнес школа е решила да разбере защо в колектива винаги има хора, които доброволно се нагърбват с организирането на корпоративните коледни партита, събират пари за подаръци на колеги, остават на работа до късно в петък вечер. Според учения хората поемат върху себе си отговорността, тъй като ще се чувстват виновни, ако не го направят.

"Това е своеобразно очакване на чувството за вина, което подтиква човек към действие", пояснява изследователката.

Шаумберг изследва природата на чувството за вина и полезните свойства на това качество, което преди се е определяло като отрицателно и водещо до стрес. Заедно с колегите си тя е разработила анкета, представляваща описание на разнообразни спорни ситуации, в които участникът е успявал да се измъкне безнаказано, но с вреда за другите.

Например, вие сте полели вино на белия килим и сте скрили петното със стол; върнали са ви повече, но сте задържали парите за себе си; излъгали сте и не са ви наказали. Въпросът е бил дали отговарящият ще изпитва чувство на вина, когато е извършил нещо лошо и е успял да избегне наказанието.

Най-често отговор "ще изпитвам вина" са давали хора на мениджърски позиции.

Шаумберг свързва чувството за вина с чувството на отговорност за другите. Единственият въпрос, на който тя не е успяла да открие отговор, е пред кого се чувстват виновни хората.

"Когато виждаш банков служител от Уолстрийт, ти се струва, че той трябва да изпитва вина пред обществото, а на практика него го гризе съвестта за постъпки по отношение на банката или колегите" - удивява се изследователката.

Друга жена-учен - психолог от университета "Карнеги-Мелън" - Тайя Коен, в изследването си прави паралел между чувството за вина и етиката. От нейното проучване, което също се базира на анкета, следва, че хората, "предразположени" към чувството за вина, извършват по-малко безнравствени постъпки, от тези, които приемат гафовете си с лекота. Освен това става ясно, че склонните към чувството на вина я изпитват по-рядко. Причината е, че очакването ги предпазва от лоши дела, от които после да се срамуват.