Липсата на комуникация е причина номер едно за разпадането на една двойка, показват изследвания. Заяждането също е сред виновниците, както и постоянните напомняния, предложения и съвети за това как, кога и защо да направим нещо. За другите проблеми в общуването, провалящи една връзка пише bTV, като се позовава на „Хъфингтън пост”.

1. Неискреност

Колко пъти сте се улавяли да изричате „да”, когато всъщност имате предвид „не”? Казвате ли „не знам” от страх, че ще бъдете съдени или отхвърлени?

Когато систематично приемаме неща против нашата воля, мълчим си, за да има мир, и си въобразяваме, че всичко е наред, ние се изпълваме с негодувание и гняв.

Ако крием чувствата си и не вярваме, че нашият партньор е достатъчно зрял, за да приеме „не” за отговор, просто нещата няма да се получат.

По-добре кажете: „Не, не мога да говоря за това в момента. Имам нужда да си помисля. Ще го обсъдим след час.” След това спазете обещанието си.

2. Несъответствие

Голяма част от комуникацията се изразява в невербални жестове. Когато тя не е в синхрон с думите, често изпращаме смесени сигнали. Нищо чудно, че двойките спорят, разстройват се и в крайна сметка не се вслушват един в друг.

Когато казваме едно, нещо докато въртим очи, присвиваме устни или свиваме рамена, ние изпращаме различни сигнали, често тълкувани като пренебрежителни, отбранителни или осъдителни.

Един от начините да се избегнат подобни недоразумения е да се поддържа контакт с очите. Това осигурява по-активно слушане на човека отсреща и позволява да се фокусирате над това, което другият казва вместо да премисляте какво да допълните.

3. Поведение тип „победа-загуба”

В света на невро-лингвистичното програмиране, ефективната комуникация е тази, при която съобщението е не просто изпратено, а предадено и получено от слушателя. Когато дискутираме неудобни въпроси, лесно ставаме отбранителни, обвинителни и осъдителни. Всички подобни тактики водят до разпад в общуването.

Нещата няма да се получат, ако се възгордявате, взимате нещата навътре, винаги се опитвате да намерите грешките в другия, като вашата дума бъде последната.
Вместо това, по-удачно би било да се фокусирате върху това как искате разговорът да се развие, така че и двете страни да бъдат печеливши. Отделете време, за да премислите всички различни възможности и резултати.

Чудесен инструмент се оказва създаването на „мирен договор”, който да определи насоките на диалога, така че да се осигури гладка и добра комуникация.

4. Прекъсване, допълване на изречения, без пауза

Колко от вас са забравили какво са учили в гимназията? Не прекъсвайте отсрещния и го изчакайте да формулира своя отговор. На това ниво двата пола комуникират толкова различно.

Мъжете често се оплакват, че докато обмислят как да реагират, жената срещу тях започва да ги тормози за по-бърз отговор или просто задава друг въпрос, докато все още половинките им мислят за предишния.

Направете кратка пауза като пребройте до 30, преди да кажете нещо и не задавайте по няколко въпроса.

5. Фокус върху негативното и неучтивото

Някъде във времето се загуби идеята за любезни изрази като: „Моля!”, „Благодаря!” и други думи на признателност в ежедневното общуване.

Чрез команди като „Не оставяй капака на тоалетната вдигнат!” или въпроси от типа „Колко време ти отнема да изхвърлиш боклука”, автоматично изпращате човека обратно в пещерата.

Вместо това можете да си служите с реплики, които да накарат мъжа да скочи, за да помогне. „Скъпи, чувствам се като кралица, когато видиш, че боклукът и е пълен и го изхвърлиш заради мен. Толкова съм ти благодарна за това, което правиш!”.

Няма нищо нередно в допълнителната признателност, която става най-добрият начин да насърчим откритата и любяща комуникация.