Балканската политика на България през 2012 г.
&format=webp)
През изтичащата 2012 г. България остана вярна на традицията да води активна политика на Балканите. По отношение на страните от Западните Балкани, основният й приоритет беше да работи за европейската и евроатлантическата им интеграция.
Същевременно България продължи да поддържа интензивни връзки със страните от региона, с които е партньор в рамките на ЕС и НАТО, коментира в анализа си на изминалата година Българското национално радио.
България беше един от активните поддръжници на каузата Сърбия да получи статут на кандидат за членство в ЕС, която се осъществи в началото на март 2012 г., след като Сърбия и Косово постигнаха споразумение за регионално сътрудничество.
Споразумението стана възможно благодарение на трудния диалог между Прищина и Белград, на който София се стремеше да съдейства. Съдействие страната ни оказа и за европейската перспектива на Албания и Черна гора. През октомври премиерът Бойко Борисов официално заяви, че България подкрепя кандидатурата на Албания за член на ЕС.
В случая на Черна гора българската подкрепа е за започване на преговори за членство в ЕС. Дни преди декемврийската срещата на върха на ЕС външният министър Николай Младенов заяви, че преговорният процес изисква сериозни усилия и капацитет и България е готова да подпомогне Черна Гора в тази посока.
Системна подкрепа за европейската перспектива България оказваше и на Македония. По отношение на нея обаче се наложи към края на годината София да заяви, че подкрепата й не е безусловна и в замяна на нея иска македонските власти да сложат край на антибългарските действия и изяви в Македония и на дискриминацията на граждани с българско самосъзнание.
Твърдият тон, възприет от София, изглежда даде резултат, защото Македония потвърди готовността си да подпише договор за добросъседство и сътрудничество с България и да участва в съвместна работна група, която да синтезира целите и дейностите за развитие на двустранните отношения.
Подкрепата си за европейската перспектива на Западните Балкани България дава с разбирането, че интегрирането им в ЕС ще гарантира регионалната сигурност и стабилност. От друга страна, тя смята, че може да е полезна на държавите от този регион с опита и уменията си за общуване с общността, натрупани по пътя, който самата тя извървя до членството в ЕС.
България е готова да споделя опит и в сферата на регионалната сигурност. В този контекст през годината София бе домакин на конференция на началниците на отбраната на Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Черна гора, Румъния, Сърбия, Македония, Турция, Словения и Хърватска.
Една от основните цели на конференцията беше да се създадат условия за развитие на военни способности чрез сътрудничество в обучението и подготовката на въоръжените сили. Решено беше да се създаде мрежа за обучение и подготовка на въоръжените сили от страните в Югоизточна Европа.
Политиката на България спрямо съседните държави, с които е партньор в рамките на ЕС и НАТО, е също активна, но се осъществява в по-различни рамки. С Румъния, Гърция и Турция вече е установена практика за провеждане на съвместни правителствени заседания.
През годината се проведе едно с правителството на Румъния за засилване на прякото сътрудничество между институциите на двете страни. Като бъдещ приоритет се очерта строителството на нови мостове и на водноелектрически централи по Дунав и използването на реката като възможност за активен културен коридор. Отчетено беше петкратно увеличение на двустранния стокообмен.
По време на драматичната криза в Гърция България следваше линия на подкрепа по пътя й към нов икономически растеж. Въпреки трудната икономическа конюнктура, гръцките компании съхраниха инвестиционния си интерес към България и към момента обемът на инвестициите им надвишава 3 млрд. евро.
И тази година България продължи да оказва подкрепа за интегрирането на Турция в ЕС. Солидаризира се и молбата на Турция на нейна територия да бъдат разположени зенитни ракетни комплекси "Пейтриът".
Решено беше да се създаде Съвет за сътрудничество на високо ниво между двете държави. Сключени бяха близо 20 споразумения, договори и протоколи в областите на икономиката, съобщенията, търговията, сигурността, дипломацията, културата и връзките между медиите. И с Турция икономическите връзки бяха във възход.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)