Уф! Поредният служебен ден започва. Влизате в офиса и се чудите откъде да подхванете работата, която само вас чака.

Ако мислите, че само вие сте в тази ситуация, бъдете спокойни - близо милиард работещи по целия свят се двоумят сутрин. Резултатът - най-често губят времето си, а и това на работодателя, пише в. Труд.

Чували ли сте за златния час? Той например е решаващ за пациентите с инфаркт - ако до един час след аварията със сърцето човек бъде приет в специализирана клиника, лечението почти винаги е успешно. Затова и “белите” държави инвестират много в спешната си помощ.

Кога сме най- работоспособни

В човешките ресурси също има златен час - първият от работния ден. Предполага се, че тогава сме най-работоспособни, защото сме отпочинали, а някои дори са намерили време да презаредят батериите, като поспортуват в ранни зори. И не само: спомнете си приказката, че утрото е по-мъдро от вечерта - вероятно мнозина отиват на работа с нови идеи и планове.

Да, ама се получава така, че златният час в офиса минава в несвойствени дейности, а когато наистина се захванем с важните задачи, вече нямаме сили и воля да се справим с тях. Защо непрекъснато се вкарваме в ситуацията на пациента с остра гръдна болка, който така и не дочаква фатално закъснялата българска линейка?

Анкета на социалната мрежа LinkedIn показва, че 41% от потребителите отговарят на имейли през първия час в офиса. Това е чисто губене на време, възмущават се спецове по човешки ресурси. Вместо да разчиствате пощата, заемете се с най-неотложното за деня, съветват те. Ако някой ви търси спешно сутринта, ще ви се обади или дори ще дойде на крака.

Имейлите оставете за следобед

Айде оставете, ако обичате, имейлите за по-късно - например след като сте се върнали от обяд и се чудите дали да не поискате една възглавница от шефа, защото сте се одрямали тотално от биричката, която сте “мушнали” със сандвича. Отговарянето на писмата поне ще ви държи будни.

Има и друга стратегия. “Проверявам имейлите си през мобилния телефон рано сутрин, преди да тръгна за работа. На по-важните отговарям веднага с няколко кратки изречения. Ако отида в офиса и отворя електронната поща, задачите ще ме затрупат”, споделя пред “Труд” Беате Отмайер, бизнес дама от Франкфурт.

“Най-лошото е да почнеш с имейлите - губиш контрол върху деня. Аз чета комикс, денят ми трябва да започне с усмивка”, пише в LinkedIn Дейв Уайднър, директор глобален маркетинг на “Хелмсман Куолити енд Тикнолоджи Сървисиз”.

“Няма как - преглеждам новините, а след това електронната поща”, споделя друга жертва на имейлите, които заливат офисите - Аалок Пандит, старши помощник консултат в “Инфосис тикнолоджис”, Индия.

И шефът може да е виновен

Понякога самите мениджъри са виновни за лошото планиране на работния ден. Примерите са под път и над път в България.

“Работя в представителство на френска фирма в София. До обед шефовете ми пият кафе, след това обядват. Към 15 ч българско време от централата в Париж се сещат да им дадат задачи и към 16 ч следобед става лудница. Искат да си скъсаме задниците от работа, но повечето от нас си тръгват - по договор сме на работа на 17 ч. На следващия ден ситуацията се повтаря. Но не ми пука, заплатата ми е голяма - лошото е, че цяла сутрин се помотвам из нета”, разказва българката Биляна. Няма да разкрием квалификацията , защото фирмата веднага ще се разпознае.

Профукването на златния час в офиса има още по-отчайващи измерения - например може да го прекарате, пиейки кафе, пушейки и клюкарейки с колеги. Достатъчно е да минете през централната улица на Бизнеспарка в столичния жк “Младост” сутрин и ще видите как служители “работят” на малки тълпички пред сградите.

Спецовете по управление на персонала съветват да планираме внимателно деня си, ако е възможно дори от предната вечер. Щом германците решават къде ще празнуват Нова година още през март, защо да не можем да си направим списък със задачите от днес за утре? Най-тежките и неприятни проблеми трябва да са първи. Пробвайте - след като сте ги решили, всичко по-късно през деня ще ви върви по вода.

Авторът написа този текст между 8.30 и 9.30 ч в офиса, защото това беше най-важната му задача за деня. Едва след това отвори служебната си пощенска кутия.