Какво време ни очаква през следващите 100 години?
България попада в един от районите със засилени тенденции към затопляне, както и увеличаване на честотата на екстремните метеорологични и климатични явления като засушавания и случаи с проливни валежи, гръмотевични бури и градушки. Това сочи доклад от съвместен европейски одит „Адаптация към климатичните промени – готови ли са правителствата?”, в който участие взе Сметната палата, съобщиха оттам. Целта на одита е да се види до каква степен правителствата са подготвени за климатичните промени и се направят общи заключения и препоръки.
Ето част от изводите:
-Температурите се повишават и Европа се затопля по-бързо от осредненото за света. Оценките на Европейската агенция по околна среда показват, че глобалната средна температура ще нарасне между 1.8 градуса С и 4 градуса С през това столетие , а в Европа се очаква по-висока от средната глобална температура.
–Това ще промени валежните модели, топене на ледниците и намаляване на снежната покривка, ще доведе до изменение на морското равнище. Водните ресурси, сухоземните и водните екосистеми и биологичното разнообразие, включително земеделието и горското стопанство, ще бъдат засегнати от тези промени.
-Ще има по-чести и по-силни екстремни явления като бури, наводнения, суши и горещи вълни. България попада в един от районите, в който тези тенденции ще са засилени.
-Ще намалее годишната амплитудата между максималната и минималната температура на въздуха, като минималната температура се повишава по-бързо от максималната и намалява дебелината на снежната покривка. Това ще води до изместване на горната граница на широколистните гори към по-голяма надморска височина, увеличаване на недостига на вода в почвата, загуба на биоразнообразие.Най-засегнати ще бъдат селското и горското стопанство, енергетиката, водоснабдяването и критичната инфраструктура.
-Проучване за цялостна икономическа оценка в страните от ЕС оценява годишната загуба от БВП между 20 и 65 милиарда евро при нарастване на температурата съответно с 2.5° C и 5.4° C, без адаптиране към климатичните промени.
Националните одити разкриват, че само две от осем страни, участвали в изследването, са разработили всеобхватни адаптационни стратегии.
В повечето страни са установени слабости в координацията. Липсват също оценки за стойността на въздействията от климатичните промени или адаптационните мерки. Съвместният одит показва, че правителствата не са достатъчно подготвени за очакваните последствия от промените в климата и не предприемат адекватни действия за справяне с неизбежните негативни ефекти от тях.