Държавни ръководители и ръководители от банковия сектор в Източна Европа се срещат днес, за да търсят нови двигатели за икономическия растеж в региона, след като мерките за икономии свиха местното търсене, дълговата криза в Еврозоната забави износа, а западните банки оттеглиха част от финансирането си, информира Bloomberg.

Членът на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Евалд Новотни, президентът на централната банка на Унгария Андраш Симор, министър-председателят на Латвия Валдис Домбровскис и Джани Папа, отговаря за бизнеса на UniCredit SpA в Източна Европа, ще водят двудневна дискусия за икономическите предизвикателства в региона на конференция, организирана от Euromoney във Виена.

Източна Европа, където притокът на чужди капитали и лесния достъп до кредити бяха в основата на икономическия ръст от по над 5% преди световната криза от 2008 г., в момента изпитва затруднения заради търговските и банковите си отношения с изпадналата в рецесия Еврозона.

Усилията на правителствата да намалят задълженията ограничават потребителското търсене, а ръстът на кредитирането е в застой, тъй като западните банки, които контролират три четвърти от банковите активи в региона, свиват дейността си и подсилват капиталовите си позиции, за да покрият регулаторните изисквания.

Разликата в икономическия растеж в Източна Европа и този в Еврозоната е намалял до под 2 процентни пункта, в сравнение с три-четири проценти пункта преди 2008 г., заяви Новотни на пресконференция през ноември, цитирайки проучване на Централната банка на Австрия.

Това означава, че на Източна Европа ще са й необходими 50 години, за да достигне нивата на доходи в Еврозоната, вместо 37 години, според него.

За да повишат дългосрочно икономическия си ръст, държавите в Източна Европа трябва да реформират икономиките си, в това число трудовите и пенсионните разпоредби, за да могат да се конкурират в световен мащаб, а не само в Европа, смятат анализатори.

Диверсифицирането на търговските партньори извън Еврозоната също би помогнало. Полша и Чехия вече успяха да увеличат търговския си обмен с държавите от бившия Съветски съюз. Износът на Полша за страните от ОНД е нараснал с 21% за първите девет месеца на 2012 г., а този на Чехия с 42%, според HSBC.

Според октомврийската прогноза на Европейската банка за възстановяване и развитие () ЕБВР) 29-те страни от Източна Европа и Централна Азия, в които финансовата институция инвестира, ще отчетат 3.1% ръст на икономиката през тази година, в сравнение с ръст от 2.7% през 2012 г.

И докато перспективите пред икономическия растеж в Източна Европа остават не са особено големи, облигациите и валутите в региона поскъпнаха, тъй като инвеститорите, които се сблъскват с почти нулеви лихвени проценти в САЩ и Европа, търсят по-доходносни ценни книжа на развиващи се пазари, като Полша например.

През миналата година Полша е набрала достатъчно средства, за да покрие около една четвърт от финансовите си нужди за 2013 г. На 8 януари страната се възползва от рекордно ниските лихви и набра 1 млрд. евро от емитирането на 12-годишни облигации.

Полската злота е поскъпнала с 9.4% през 2012 г., което е най-доброто представяне измежду всички валути, следени от Bloomberg. След нея се нарежда унгарският форинт с 8.1% ръст. Чешката крона пък ограничи поскъпването си през 2012 г. до 2%, след като централната банка на Чехия намекна, че може да обезцени валутата, за да стимулира икономиката.

Икономическият растеж в Източна Европа беше повлиян и от отлива на средства от западните банки, които доминират на пазара в региона.

От средата на 2011 г. до второто тримесечие на 2012 г. западните банки, водени от UniCredit, Raiffeisen Bank International AG и Erste Group Bank AG, са изтеглили средства от развиващите се европейски държави (без Русия и Турция), равняващи се на 4% от техния БВП.