Вторият президентски мандат рядко е оправдавал очакванията на самия президент или неговите избиратели.

За Франклин Рузвелт той е започнал с опитите да поеме контрола над Върховния съд, добавяйки в него нови съдии, и с втората Депресия от 1937. Той е спасен единствено от започващата през 1939 в Европа война и издигането на "босото момче от Уолстрийт" Уендъл Уилки за кандидат на републиканците на следващите избори.

Това, което можем да наречем втори мандат на Хари Труман, се е превърнало в истинска катастрофа.

През 1949 Съветският Съюз тества първата си атомна бомба, а Китай попада под властта на Мао Цзедун. През 1950 семейство Розенбърг е признато за виновно в ядрен шпионаж в полза на Сталин, а Северна Корея нахлува в Южна, започвайки тригодишна война, която Труман не може нито да спечели, нито да приключи, припомня Б ГНЕС.

През 1952 той губи първичните избори в Ню Хемпшир от сенатор Естес Кефаувър и се оттегля, след което неговият потенциален приемник Алдай Стивънсън е разгромен от генерал Дуайт Айзенхауер, а републиканците превземат Конгреса. Труман напуска президентския пост с най-ниския в историята рейтинг и от тогава нито един президент така и не е подобрил неговия рекорд.

Вторият мандат на Айзенхауер нямаше да е толкова ужасен, ако при него републиканците не бяха претърпели поражение през 1958, а през януари 1959 Фидел Кастро не бе взел властта в Куба, а през май 1960 руснаците не бяха свалили самолет U-2, след което Никита Хрушчов развали срещата на върха в Париж, оскърбявайки президента в лицето. Вицепрезидентът на Айзенхауер Ричард Никсън скоро загуби изборите.

Вторият мандат на Кенеди-Джонсън започва впечатляващо – с приемането на програмата "Великото общество". Но през 1966 партията на Джонсън я очакваше загуба. През 1968 на фона на убийствата на Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди, вълненията на расова почва в стотици градове, анархията в университетите, антивоенните протести и безкрайната Виетнамска война Джонсън е посрещнат с неприязън на първичните избори, оттегля своята кандидатура и негов наследник става Никсън.

Въпреки своята триумфална победа при преизбирането, на което го подкрепят 49 щата, Никсън не изкарва до край втория си мандат. Джими Картър не беше избран за втори срок.

Роналд Рейгън може да се смята за почти изключение.

Макар че през 1986 губи 10 места в Сената, той все пак намалява данък общ доход от 50% на 28%, а неговите срещи с Михаил Горбачов се смятат за исторически успех, довел до победата на Америка в Студената война.

Скандалът "Иран-контри" - продажби на оръжия в Иран в замяна на заложници, пленени в Ливан – едва не погуби президентството на Рейгън. Но през 1989, в която приключваше неговият президентски срок, популярността на президента се възстанови. Студената война приключи и наследник на Рейгън стана неговият вицепрезидент.

Джордж Буш баща не беше избран за втори мандат. Главното събитие на вторите четири години на Бил Клинтън беше неговия импийчмънт и изслушванията в Сената по повод неговата любовна връзка с Моника Люински.

През своя втори мандат Джордж Буш син загуби борбата за реформата на социалното застраховане и загуби през 2006 и двете камари на Конгреса. В края на президентството му Америка беше въвлечена в две безнадеждни войни и практически вървеше с пълна сила към депресия. Към януари 2009 рейтингът на Буш се понижи почти до равнището на Труман, а неговата партия загуби Белия дом.

Вторият мандат на Обама не внушава оптимизъм.

Радостното е, че след четирите години на упадък, американската икономика, изглежда, се възстановява. Напредъкът е бавен, но бяхме изписани от спешното отделение и ходим по коридорите на болницата.

Но лесно можем да видим опасностите. Печатайки активно пари, Федералният резерв поема голям риск - след устойчивото възстановяване може да последва взривоопасна инфлация. Враждебността между президента Обама и републиканците от Конгреса означава, че споразумението за ограничаването на дефицита по-скоро няма да бъде договорено. При това за своя първи мандат Обама добави 5 трилиона долара към американската дългова бомба, а неговият втори обещава същото.

Това не може да продължава вечно. Все някога чуждестранните и вътрешни кредитори, дали на заем на Чичо Сам, ще си поискат премията за риск.

Проблемите и рисовете зад граница също няма да бъдат избегнати.

Ирак върви към война - не е ясно дали ще е гражданска, междуетническа или междурелигиозна. Малцина се тези, които изпитват оптимизъм за съдбата, която очаква Сирия, когато падне Башар Асад. Тези, които са оптимисти за Афганистан след изтеглянето на американските войски, са още по-малко. Талибаните могат да се окажат не само миналото, но и бъдещето на тази страна.

Въпреки всички предизборни изказвания на Обама, че "Ал Кайда" е "обърната в бягство", ислямизмът и ислямският тероризъм се усилват в африканския регион Сахел и в Магреба, а също так в Близкия и Средния изток - чак до притежаващия ядрено оръжие Пакистан.

В Източна Азия расте напрежението между Япония и Китай, което поражда нов национализъм в двете държави. В резултат на това днес в района на островите Сенкаку кръжат бойни кораби и самолети.

Най-близката криза ни очаква още през тази година, когато преизбраният Бенямин Нетаняху и неговите съюзници "ястреби" и неоконсерватори поискат от президента да даде ултиматум на Техеран и да нанесе въздушни удари по обектите в Натанз и Фордо, ако Иран не се предаде.

Обама може да мечтае за амнистия на нелегалните имигранти и за федерален оръжеен регистър, но на мнозинството от нас би им стигнало да няма войни и втора вълна на рецесията.

Впечатляващо е колко скромни са вече очакванията на американците в сравнение с нашата младост.

Сега за преизбирането на президентския пост е достатъчен минималният лозунг: "Дженерал Мотърс е жива, а Осама бин Ладен е мъртъв".

Патрик Бюкенън е американски политически коментатор с консервативни възгледи. Съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. Статията "Рисковете на втория мандат" е публикувана в "The American Conservative".