Първата страна с четиридневна работна седмица
Гамбия намали работната си седмица и петък е неработен ден. Дали това е идеалният модел за работна седмица? Този риторичен въпрос си задава Ванеса Барфорд от Би Би Си Нюз мегaзин, цитирана от БТА.
В малката африканска страна Гамбия работещите в държавния сектор ще започват работа в 8 сутринта и ще приключват в 6 вечерта от понеделник до четвъртък. Те ще продължат да работят 40 часа седмично, но ще се ползват от лукса петък да бъде неработен ден. Президентът Джаме иска допълнителният почивен ден "да позволи на гамбийците да посветят повече време на молитви, социални дейности и селско стопанство."
В мрачните дни на 19-и век много работници в индустриализираните страни са се смятали за щастливци, ако неделята им е била почивна.
Постижението работната седмица да бъде от 40 часа с почивни събота и неделя за мнозина е повратен момент в работническото движение. Някои обаче са се опитали да постигнат още повече.
През 2008 година около 17 000 правителствени служители в щата Юта започнаха да работят четири дни в седмицата по 10 часа, за да се намалят разходите. Експериментът не продължи дълго: петдневната работна седмица бе възстановена през 2011 година. Други американски щати също бяха привлечени от идеята. Депутатите в Орегон и Тексас обмислиха, но не приеха, закон за четиридневната работна седмица, а Джорджия и Вирджиния я пробваха в няколко агенции.
Четиридневната работна седмица е популярна в Холандия, където всеки трети работи или на непълно работно време или 40 часа за четири работни дни. Във Великобритания някои професии, сред които журналистите, често са работили на четиридневна работна седмица с по-дълги смени.
Въпреки компаниите, които предлагат "сгъстени" работни часове, гъвкаво работно време или работа на смени, моделът от 9 до 5 часа, пет дни в седмицата, все още е възприеман като типичен модел за изкарване на хляба в повечето западни страни.