За пръв път в демократичната история на България финансовият министър на страната не успява да завърши мандата си. Пионерът е Симеон Дянков. Оценките за противоречивия образ на вече бившия вицепремиер са напълно противоположни, пише вестник "Стандарт".

И докато Брюксел хвали България като финансов отличник на Европа заради ниския дефицит, хората прогресивно обедняват, безработицата нарасна, бизнесът потъна, а икономиката не може да отлепи от дъното. Така обикновените хора не успяха да оценят колко е хубаво, че живеят в страна "отличник" по финансова дисциплина.

А с отношението си и рестрикциите Дянков успя да накара почти всички съсловия да го намразят. Може би човекът на Световната банка не успя да схване разликата между американците, за които затягането на колана би било полезно след гигантските харчове, с които докараха глобалната финансова криза, и българите, чиито колани са толкова стегнати, че пренатягането им би ги удушило.

През миналата година на сайта на финансовото ведомство се появи и публикация "10 малки, но важни успехи", зад който застана Симеон Дянков. Както всеки знае обаче, монетата има две страни. Сега е време да видим кои са 10-те неуспеха, които преобърнаха колата на финансовият министър.

1. Данък "Лихва" бръкна в сметките ни
С решението си да обложи с десятък всички доходи от банкови депозити Симеон Дянков бръкна в джоба на всички българи. И то не заради самия данък, който съществува във всички страни от Европейския съюз. А заради начина, по който беше вкарано предложението в парламента.

Дянков до последно твърдеше, че подобен налог няма да има. И ненадейно ни изненада с проект за изменение и допълнение на Закона за ДДС, където бе заложено данък "лихви" да влезе в сила от 1 януари 2013 г.

2. Стъжни Коледата на пенсионерите
Най-големият гаф на Дянков бе, че не даде коледни добавки на пенсионерите. Оказа се, че пари има, но принципите на финансист номер 1 били да не се раздават пари за харчене.

Заради обществения натиск Дянков се оправда, че са се забавили плащанията по еврофондовете. От Еврокомисията отвърнаха, че нямат нищо общо с коледните надбавки за пенсионерите, но Дянков го отчете като грешка на еврочиновниците.

3. Ядоса майките
Дянков реши да замрази парите за майките и през 2013 г., въпреки множеството протести. Той отказа да увеличи сумата от 240 лв., която взимат през втората година, за да ги стимулира да се върнат на работа. И обеща да се заделят пари за строеж на детски градини през следващите 5 г.

4. Подхлъзна учителите
През миналата година Симеон Дянков реши да удовлетвори исканията на синдикатите за увеличение на учителските заплати с 8%, като за целта министерството на финансите осигури 96 млн. лева. В крайна сметка се оказа, че парите са разпределени по училищата, но не като делегирани средства за увеличение на заплатите, а като ресурс, който директорите на школата могат да разпределят, както сметнат за добре.

За капак стана ясно, че отпуснатата сума съвсем не е достатъчна за планираното увеличение на учителските заплати, а процедурата трябваше да се върне в изходна позиция.

5. Пробва да командва банките
Симеон Дянков беше поставил за цел държавата да се намеси в начина, по който банките определят размера на лихвите по кредитите. Банкерите тогава се изказаха доста подигравателно по адрес на идеите, като дори президентът Росен Плевнелиев заяви, че лихвите не могат да бъдат намалени с административни мерки. Наскоро пък финансист номер 1 обвини банкерите, че те спъвали икономиката, защото давали кредити само на големи компании, с които били свързани.

6. Изнерви чиновниците
Една от най-оспорваните идеи на Дянков бе преместването на няколко държавни агенции в страната, за да се децентрализира администрацията. Така митниците трябваше да отидат в Русе, морска администрация - във Варна, данъците - във Велико Търново. Идеята доведе до вълна от протести. В крайна сметка, само Агенцията по туризъм се премести в Пловдив.

7. Финансовият надзор под шапката на БНБ
През 2009 г. Дянков излезе с идея, която предвиждаше обединяването на Комисията по финансов надзор (КФН), регулатор на небанковия финансов сектор, и БНБ, отговаряща за банковата система. Но до създаването на супернадзор така и не се стигна. Според запознати, причината за "хрумката" на Дянков е била промяна на ръководствата на двете ключови институции.

8. Заиграване с ДДС
Размерът на ДДС се превърна в една от най-дъвканите теми. Дянков на няколко пъти обявяваше, че планира намаляване на ДДС, което така и не се случи. Първо се чуха изявления за спад на данъка с "1-2%".

По-късно идеята беше доразвита за спад на две стъпки. Бизнесът отговори, че спекулирането с нивото на основен данък не помага за предвидимостта на икономическата среда - респективно на инвеститорските намерения.

9. Миш-маш с осигуровките
През 2010 г. осигурителните вноски за фонд "Пенсия" бяха намалени с 2%. Това обаче не доведе до нищо повече от увеличаване на дефицита на Националния осигурителен институт. Така още в средата на 2010 г. правителството взе решението да вдигне с 2% здравните вноски.

По-късно пък се оказа, че с натрупаните вноски по сметката на здравната каса са били плащани пенсии, а излишъкът от здравните вноски е потеглял към Фискалния резерв, вместо да се използва по предназначение.

10. Тука има, тука нема евро
В началото на мандата на ГЕРБ Симеон Дянков активно разясняваше, че предстоят тежки години за икономиката на страната. Това подготви населението за тежки времена и потреблението започна да се свива. В това време Дянков обясняваше, че България има намерение да влезе в еврозоната до 2 години.

Постепенно, след разрастване на кризата в страните, приели единната валута, Дянков започна да говори, че страната ни няма желание да приема еврото на този етап. Паралелно с това позицията му относно настъпващите тежки времена се преобърна и той призова гражданите да потребяват.