Tри коалиции и една отделна партия заеха първите места и надхвърлиха изискваните от закона квоти от 10 процента за коалиционни и 4% за самостоятелно състезаващи се политически формации, които гарантират места в Камарата на депутатите на Италия.

Левоцентристката коалиция с лидер Пиер Луиджи Берсани събра 29.54 на сто от гласовете, следвана от десноцентристката коалиция на Силвио Берлускони с 29.18%. Трета е партията "Движение 5 звезди" на комедийния актьор Джузепе "Бепе" Грило с 25.55 процента, предаде БТА.

Едва успя да прескочи "летвата" с 10.56 на сто премиерът в оставка Марио Монти, който води трипартийна центристка коалиция.

Същото е подреждането в надпреварата за Сената, където формацията на Берсани води с 31.63 процента, Берлускони следва плътно с 30.72%, Грило е с 23.79%. Монти, който участва със самостоятелна листа, също се класира с 9.13%, защото тук изискването за коалиция е 20%, а за отделна партия се запазва четирипроцентовата квота.

Активността бележи спад, тъй като в двудневните избори са гласували 75.20% от избирателите срещу 80.50% на предходните избори през 2008 година.

Почти неуместна е употребата на титлата "победители", тъй като това разпределение на гласовете консолидира политическата нестабилност в Италия и прави невъзможно спешното провеждане на закъснелите структурни реформи. С гарантираната от избирателния закон премия и чрез предсказуема коалиция с центристите на Марио Монти левоцентристката коалиция ще получи мнозинство в Камарата на депутатите, но то няма да бъде достатъчно за излъчване и функциониране на стабилно правителство.

Една от причините е спецификата на италианската парламентарна система, за която реномирани иначе медии, особено извън Италия, продължават да тиражират неверни представи. Камарата на депутатите не е "долната камара" на парламента, защото по конституция само тя има право на законотворчество. Сенатът може да прокара даден законопроект или да го върне за дообработване в Камарата на депутатите, но не може да внася промени в него. Той обаче също дава или отказва вот на доверие на правителството, което означава, че практически е невъзможно да се управлява без осигурено абсолютно мнозинство и в двете камари.

Парадоксално е, че заелата трето място партия "Движение 5 звезди" още с дебюта си на парламентарни избори става най-влиятелната партия в Камарата на депутатите, където изпреварва Демократическата партия на Пиер Луиджи Берсани, а в Сената е втората сила и се нарежда преди партията "Народ на свободата" на Берлускони.

Двамата най-изтъкнати популисти - Силвио Берлускони и Джузепе Пиеро Грило - иззеха предизборното пространство. Телевизионният магнат не слезе от ефир, където пледираше за връщане към италианската лира. Комедийният актьор, който е действащ, а не бивш, сееше само закани по площадите, между които и тази за референдум за излизане от зоната на еврото.

Това е най-антиевропейският вот в историята на страната основателка на ЕС и четвърта икономическа сила в еврозоната. Италианският пример при всички случаи ще стимулира евроскептиците. Не е достатъчно да се повтаря като мантра очевидното заключение, че това е "вот на протеста", без да се поясни неговото смразяващо за самата Италия значение.

Преди да приключи преброяването на бюлетините, вече се говори за нови избори. Предстоят мъчителни месеци на хроничен застой и разрушителен популизъм, който ще подготви връщането на Берлускони на власт. Оказва се, че е по-лесно римският папа да се оттегли, отколкото политик в Рим да се откаже от властта.