Облигационерите заместват Международния валутен фонд (МВФ) в спасяването на някои от най-задлъжнелите държави в Източна Европа.

Възползвайки се от рекордно ниските лихви, Унгария, Румъния, Сърбия и Украйна продадоха дълг на стойност 7.25 млрд. долара през миналия месец, пренебрегвайки фискалните изисквания за заеми на МВФ. При лихви до 7.60% ценните книжа привлякоха инвеститори, които търсят по-добра доходност от средните 4.70% за деноминирани в долари облигации на държави от развиващите се пазари.

Продажбите помагат на бившите комунистически държави да набират финансиране, без да приемат финансовата дисциплина, която е необходима, за да се получи заем МВФ. От Букурещ до Белград дългът привлича търсене, тъй като нулевите лихвени проценти и засиленото облекчаване на монетарната политика в развитите държави карат инвеститорите да търсят по-висока доходност от по-рискови ценни книжа, пише Bloomberg.

“Наблюдаваме няколко страни с влошаваща се икономическа политика, а пазарите не ги наказват за това,” казва Виктор Сабо от Aberdeen Asset Management в Лондон. “При настоящите условията на изобилие от ликвидност ролята на МВФ и други финансови институции става все по-маловажна, тъй като инвеститорите отчаяно търсят доходност.”

Деноминираните в долари облигации на Унгария са донесли 20% доходност през последната година, което е почти два пъти повече в сравнение със средните 11% за дълг от развиващи се държави според индекса на JPMorgan Chase & Co. EMBI Global Diversified Index. Ръстът в цените на акциите намали лихвите по унгарските облигации със 196 базисни пункта, или 1.96 процентни пункта, до 5.36%, докато средното понижение при държавите от EMBI индекса е 70 базисни пункта. Лихвите по десетгодишните щатски държавни облигации паднаха до 1.90% в сравнение с 1.94%, докато индексът S&P 500 е нарасбнал с 13% за последните 12 месеца.

Инвеститорите поемат риск, като купуват деноминирани в долари облигации от държави, чиято политика според МВФ не е особено надеждна за поддържането на малки фискални дефицити.

Украйна се съгласи с призивите на МВФ да вдигне пенсионната възраст, но президентът Виктор Янукович отхвърли повишението на цените на отоплението като вариант за намаляване на бюджетния дефицит. Унгария, която е най-голямо съотношение на дълга към БВП сред държавите в Източна Европа, също отхвърли призивите за намаляване на разходите. Сърбия емитира дълг докато води преговори с МВФ за получаването на допълнителна помощ, Румъния предложи на пазара облигации докато все още към нея има искания да ускори продажбата на държавни активи.

“Предимството отново е на страната на емитентите – те могат да си позволяват да игнорират МВФ и списъка с изисквания на финансовата институция,” казва Крис Уийфър от Sberbank Investment Research в Москв. “Това е много опасно.”

Инвеститорите, които накупиха 10-годишни облигации на Украйна през 2007 г. при лихва от 6.75%, станаха свидетели на това как цените се сринаха година по-късно, след като финансовата криза затвори достъпа до пазарите и принуди страната да търси спасителни средства от МВФ. Лихвата по облигациите стигна 27% през 2009 г.

Със задължения в размер на 99 млрд. долара, равняващи се на 79% от БВП (най-високото сред 10-те държави от Източна Европа) на 12 февруари Унгария предложи първите си облигации в чуждестранна валута от две години насам набирайки 3.25 млрд. долара при рекордно ниска лихва от 4.2% за петгодишни книжа. Емисията показа, че Унгария може да се финансира сама и без МВФ, заяви няколко дни по-късно президентът на страната Виктор Орбан.

Миналия месец Украйна, чиито дълг възлиза на 36.8% от БВП, емитира облигации с падеж през ноември 2022 на стойност 1 млрд. долара при лихва от 7.625%. За сравнение страната продаде петгодишни облигации през юли 2012 г. при лихва 9.25%. Оттогава лихвата е намалял до 6.92%.

Дългът на Полша възлиза на 56% от БВП и е вторият най-висок след този на Унгария. След нея се нареждат Словения (54%) и Румъния (38%), по данни на Европейската комисия от 22 февруари. Публичният дълг на Сърбия е бил 59.2% от БВП в края на миналата година, според централната банка на страната.

Румънското правителството получи 20 млрд. евро заем от МВФ и ЕС в периода 2009-2011 г., за да помогне на страната да излезе от двегодишната рецесия.

Страната все още е не е теглила пари от предпазното споразумение на стойност 5 млрд. евро, сключено в началото на 2011 г. МВФ настоява Румъния да продаде миноритарни дялове в някои от държавните си компании, за да покрие условията на фонда, но министър-председателят Виктор Понта обяви на 28 януари, че продажбите “закъсняват.” Правителството на страната емитира 10-годишни облигации за 1.5 млрд. долара на 14 февруари при рекордно ниска лихва от 4.5%.

МВФ прекрати заема в размер на 1.3 млрд. долара за Сърбия през миналия февруари след като предишното правителство на страната не можа да постигне заложените фискални цели.

Сърбия може да привлича облигационери със или без помощта на МВФ заяви финансовия министър Младжан Динкич на конференция във Виена на 15 януари. Месец по-късно правителството емитира седемгодишни облигации за 1.5 млрд. долара при рекордно ниска лихва от 5.15%.