За последния век почти нищо във външния им вид не се е променило, а от соца насам и цената им не мърда. Това може би е единствената стока, която все още струва 5 ст.

В интерес на истината има известно поскъпване от времето на Тодор Живков - тогава кутийка кибрит се е продавала за 4 ст. Но за какво говорим все пак, при положение, че малката боза от 6 ст. днес струва поне 50, коментира „24 часа“ в материал, посветен на кибрита.

Кибритената клечка е на около 1400 г. В началото главичките на клечките са били от сяра - говорим за 577 г. в Китай, откогато са първите писмени свидетелства за използването им. С изобретяването на фосфора (1669 г.) самозапалващите се клечици вече не миришели на казаните на дявола.

Първите успешни по отношение на удобството и сигурността кибритени клечки съществуват от 1827 г. Те са изобретени от Джон Уокър - английски химик. Нарекъл ги “конгрийвки” - на ракетите “Конгрийв”, които били използвани срещу армията на Наполеон. Самият Уокър почти нищо не спечелил от изобретението си. Първата кутийка продал на един адвокат от родния си град Стоктън на Тийс. Това, че вонели на фосфор, не помогнало много за популярността на изобретението. Малко по малко все пак светът осъзнал, че кибритената клечка е епохално изобретение.

Цели 53 г. след създаването им в България също започнали да ги правят. Първата българска кибритена фабрика е била във Видин. В началото кутийките не били като сегашните, а с цилиндрична форма.

Свидетелство за това е запазен кръгъл кибрит, който се намира в Самоковския исторически музей. Казвали са им “народни български пали-дръвца”, което дава известно основание радетелят за чист български език Богоров да настоява да ги наричат “клечица драсни-пални”. Видинската фабрика фалира след няколко години заради агресивната конкуренция на производителите от Хасково, Ямбол и на една чешка фабрика в Самоков.

През 1901 г. в Костенец се заселили двама братовчеди белгийци - единият основал завод за хартия, а другият - за кибрити. В духа на традицията и новата “Българска фабрика за кибрит Костенец - Баня” започва с производство на цилиндрични кибрити с марка “Буря”, върху които е изобразен старият български герб. След 1906 г. кутийките придобиват сегашната си паралелепипедна форма. В началото те били от онези, които се запалват от подметката.

Тези клечки имат един основен недостатък - не са сигурни. Могат да пламнат при превоза, ако времето е горещо и изобщо при неправилно съхранение. На всичкото отгоре се правели от бял фосфор, който е термодинамично нестабилен и силно отровен

Работниците във фабриките получавали некроза по пръстите.

Познатият ни кибрит с драскало навремето се е наричал “шведски”, защото е изобретен от двама шведи - Густав Пач и Джон Лундстрьом. Те разделили възпламенителните съставки на две - една част на главичката и друга на драскало. Така клечките станали напълно безопасни. Отровният бял фосфор бил заменен с безопасния червен, който се получава от белия при престояване (или при нагряване в инертна среда).

Кибритите до 1976 г. са били произвеждани в дървена кутийка.

През 1997 г. фабриката в Костенец е купена от шведския гигант Swedish Match, който спира производството.

В момента у нас кибритите пристигат готови и само се пакетират тук. Най-големият завод - костенският от “Шведски кибрит Плам България”, е прекръстен на “Юролайтърз Плам България”, след като миналата година беше закупен от британски производител на керосинови продукти.