49-годишната Шарън Минкин е поредната англичанка, за чийто безгрижен живот на помощи пише вестник Sun.

Тя е разведена и има три деца. Взема от помощи почти 70 000 паунда на година и казва, че ако работи ще живее по-зле, а децата й няма да имат право на стипендии за университет.

Децата на Шарън са на възраст 19, 18 и 14 години.

Тя живее в хубава къща с 3 спални и градина. Кара Honda CRV, а в просторната си всекидневна има 42-инчов плазмен телевизор.

Тя не ходи на работа. На въпроса какво прави по цял ден отговаря, че пише книги (но до сега не са издадени) и разхожда двете си големи кучета порода Самоед.

Всичко това се плаща от данъкоплатците.

Шарън обаче твърди, че живее трудно, защото някога е живяла в къща за 1.6 млн. паунда със 7 спални.

„Живеят трудно! Принудена съм да спя във всекидневната, за да може децата ми да си имат отделни спални (домът й има „само“ 3 спални). „Освен това, при положение, че съм живяла в къща с 5 бани, сега ми е много трудно да живеем всички с една единствена баня!“

„Някога харчех по 230 паунда на седмица в супермаркета, а днес трябва да избирам дали да заредя бензин или да пазарувам храна.“

Шарън в просторната си кухня

На въпроса защо кара джип, а не нещо по-икономично, тя отговаря, че джипът й е необходим, защото живее в отдалечена част на града и й трябва стабилна кола. Освен това миналата година претърпяла инцидент и имала проблем с едното око, за това й трябвало кола, която е по-висока.

За всичко Шарън обвинява правителство, защото поставяло хората в „капан“, тъй като те получавали достатъчно помощи и нямали стимул да работят.

„Не че не мога да си намеря работа. Предложиха ми две миналата седмица, но ще получавам по-малко пари, а децата няма да получават помощ за таксите в университета и ще трябва да изтеглят студентски заеми, за да се издържат.“

Шарън някога работила като счетоводител в Лондон и печелела по 120 000 паунда на година.

Преди 18 години обаче тя напуснала работа след раждането на второто си дете, за да го отглежда вкъщи.

Съпругът й бил финансов съветник и нямали проблем с парите. Живеели в къща със 7 спални и 5 бани, имали вила в Испания, децата ходели на частно училище, а тя карала Touareg за 35 000 паунда.

Имали домашна прислужница. Така, дори когато Шарън работела на половин работен ден, тя имала време за обяд с приятелки, а всеки следобед ходела да поязди.

През 2007 година обаче Шарън се развела. Когато изплатили дълговете си, станало ясно, че тя няма никакви пари, а съпругът й изплащал смешна издръжка, защото твърдял, че бизнесът му вече не върви добре.

Тя мислела да се върне на работа като счетоводител, но след такова дългото отсъствие, трябвало да мине курс, който струва 5 000 паунда за утвърждаване на квалификацията.

На месец Шарън получава 1 400 паунда помощ за жилище, 394 паунда за безработен, 84 паунда за обяд на децата в училище, 180 паунда за транспорт на децата до училище, 130 паунда детски, и още над 500 паунда други помощи.

Тъй като тя живее на социални помощи най-голямото й дете ще получи стипендия от 3 500 паунда на година, за да учи в университет, плюс 800 паунда, за да си купи учебници. Когато второто й дете започне да учи в университет и то ще ползва тези привилегии. Ако тя работи, ще трябва сама да плаща обучението им и най-вероятно те ще трябва да изтеглят студентски заеми.

Тъй като живее на помощи, цялото й семейство може да ползва безплатен зъболекар, безплатен очен лекар и транспорт до училище.

Шарън мисли, че заслужава всичко това, защото с години е плащала високи данъци.

На въпроса защо не се откаже от двете си породисти кучета, за да спести пари, тя казва, че те са стари и никой няма да ги иска. Храната им струва 40 паунда на месец, а наскоро е платила сметка от 300 паунда за ветеринар.

Миналата седмица й предложили две работни места, но тя не приела.

Едното било за промотиране на фитнес и плащали само 6.35 паунда на час. Другата работа била за продажба на скъпи вина и щяла да изкарва само 25 000 паунда на година, като и това не било сигурно.

„Просто бях принудена да ги откажа,“ казва Шарън.

Преди време тя решила да започне бизнес с организиране на събития. Направих си уебсайт и все още не бях започнала да работя, когато ме обвиниха, че вземам помощи с измама. Разследваха ме и установиха, че не съм изкарала нито стотинка, но беше много неприятно.

Шарън счита, че правителството трябва да позволява на хората да основат фирма и да продължат да вземат пари от помощи в началото, като постепенно намаляват размера на помощите, докато фирмата им започне да печели добре.

Тя се надява, че един ден ще публикува успешен роман и вече няма да разчита на помощи.

Вижте още: Все повече англичани живеят от помощи, не им се работи