Китай огласи структурата на въоръжените си сили и броя на бойците на активна служба, което според държавните медии в Поднебесната империя става за първи път, предаде Би Би Си.

Пехотата наброява 850 000 бойци, под пагон във ВМС и ВВС съответно са 235 000 и 398 000, пише в Бяла книга за китайската отбрана. Документът критикува мащабното американско военно присъствие в Азия и го определя като фактор за засилване на регионалното напрежение.

Военният бюджет на Китай е нараснал с 11.2% през 2012 г. до 100 млрд. долара. Документът, който е осмият от 1998 г. досега, подчертава "непоклатимата национална решимост за развитие по пътя на мира".

В същото време Бялата книга изтъква, че Китай е изправен пред многобройни и сложни заплахи за сигурността си и трябва да защитава националното си единство и интегритет, както и интересите на развитието си.

Според агенция Синхуа, цитирана от БГНРС, за първи път този документ разкрива публично в детайли структурата на китайските въоръжени сили. Армията е разделена на 18 корпуса със седем регионални военни командвания: Пекин, Нанкин, Чънду, Гуанджоу, Шънян, Ланджоу и Дзинан. ВВС имат персонал от 398 000 души и командване в същите седем военни окръга, докато ВМС командва три флота: Бейхай, Дунхай и Нанхай.

В китайските ракетни войски са включени стратегическите и конвенционални ракетни сили. Те са, според документа, ключов елемент за "стратегическо сдържане" на други страни да използват ядрено оръжие срещу Китай, както и за нанасянето на ответен ядрен удар и прецизни атаки с ракети с конвенционални бойни глави.

Бялата книга критикува САЩ и за стратегията на Вашингтон в Азиатско-тихоокеанския район с укрепването на свои военни съюзи, което често създава напрежение в ситуацията там. САЩ увеличиха военното си присъствие в Азия през последните години като част от обявения от Барак Обама "завой към Азия". Документът критикува Япония за създаване на напрежение по въпроса за островите Дяою (според Токио - Сенкаку). Те са под контрола на Япония, но претенции към тях имат както Китай, така и Тайван.

Пекин обръща особено внимание на "сепаратистките сили на Тайван" и заплахата от техните действия. Островът е независим от 1950 г., но Пекин винаги е гледал на него като на бунтовен регион, който трябва да се обедини с родината-майка - ако трябва и със сила.