Oколо 50 са опитните касоразбивачи в България, които се смята, че може да участват в обирите на банкови клонове в София или из страната.

Основна част от тези професионалисти са столичани и са учили в прочулата се като школа за професионални обирджии - “Люлинска банда", създадена от убития през 2011 г. Йордан Цонков-Джиджи.

Никой от тези топобирджии в момента не излежава присъда в затвор в България. Повечето са арестувани многократно, имат и малки присъди, но след кратки престои зад решетките излизат отново на свобода, посочва вестник "24 часа".

“Между 5 и 8 крадци участват във всеки от обирите на банки. Организацията на един удар на банков клон изисква участието на поне 5-6 души, всеки има строго определена функция, движат се с няколко коли", обясняват криминалисти от сектор “Кражби” на столичната полиция.

Една част от групата влиза в помещението за разбиването и отварянето на съответния банков клон, отвън се прави т.нар. отцепка или наблюдение на района. Трети член на бандата е ангажиран само със заглушаващото устройство.

От години крадците не са капсулирани само в една банда, а се преливат от една в друга група. Когато се събират хора за определен удар, основният организатор решава какви хора да “покани". Търси човек, който умее да разбива всякакви каси, друг, който ще заглушава, опитен шофьор и т.н. Много важно е те да са в необходимите взаимоотношения и да си имат доверие. В тези среди доверието е водещо и най-важно.

Седем банкови обирджии, които се радваха на чудесен живот

Удар на банков клон се подготвя детайлно поне месец, но предварителното проучване на избраното място е възможно да продължи и няколко месеца. Необходимо е и време за подготовката на техника и екипировка за всички участници.

Тапата за заглушаване на радиоефира и режещият инструмент са най-скъпите “инвестиции" на касоразбивачите. Крадците ползват студенорежещи инструменти, като е необходимо показателите на уреда да позволяват рязане на дебела и много плътна преграда, изградена от различни материали като метал, бетон и т.н.

Тази техника струва средно между 5 и 25 хил. лева. Бандите или купуват една апаратура и я ползват по-дълго време, или пък наемат тези скъпи инструменти от други групи.

Тапите, или т.нар. заглушки, се купуват от чужбина, цените на по-добрите модели започват от 20 хил. лева, но най-качествените, които се използват и от командоси за противодействие на терористични нападения, струват от 50 хил. лева нагоре.

Тези устройства могат да заглушат всички видове сигнали в радиоефира на поне 500 метра. Част от обирджиите ползват по-нисък клас тапи, които също осигуряват достатъчно заглушаване на сигналите на СОТ-а.

“Подготовката на един банков удар е доста високоинтелектуална работа. Изисква висока доза технически познания в чисто строителен аспект. Необходимо е да се знае разположението на помещения, видът конструкция на сградата. Трябва човекът да може да се ориентира какво стои, например, зад една мазилка, какво е разположението на дадени строителни елементи, къде може при пробиване да се удари на носеща колона, на желязо, бетон.

Това обикновено се научава от плана на сградата, но при достатъчно знания и опит тези специфики могат да се научат и без да има чертежи на помещението", разказват столични криминалисти.

Задължително се прави сериозно предварително наблюдение на клиентския салон на дадения клон на банка, който ще се обира. След няколко посещения бандата вече знае какво е разположението на камерите, на датчиците и обичайното място, където стои охранител, ако ще се влиза “на грабеж”.

Най-странните дегизировки на банкови обирджии

Може да се направи опит в даден ден преди удара предварително да се посети мястото, за да се проследи наличието на полицейски автопатрули в района и какво е движението в определен часови пояс.

При самото извършване на обира отиват 5-6 души, поне с две коли, подготвили са минимум два маршрута, по които да могат да се оттеглят. Заглушени са сигналите в района.

Един от членовете на бандата следи полицейската честота. Има екип, който непрекъснато е в движение в доста голям периметър около мястото на удара и проверява за наличие на автомобили на СОТ или полиция, обръща се внимание на всичко съмнително, което би ги застрашило.

Задължително откраднатите вещи не се държат на адреси, свързани с крадците. Избира се място, което да е сигурно и достатъчно да е прекъсната пряката връзка с тях. Максимално бързо след кражбата разпознаваемите ценностти, като златни накити, се привеждат във вид, в който не могат да бъда идентифицирани, бързо се претопяват.

Въпреки почти перфектната организация на тези удари, обирджиите също правят грешки. Затова и голяма част от опитните касоразбивачи имат дълги досиета и повечето са арестувани десетки пъти от полицията. Но често съдът преценява, че доказателствата срещу тях не са достатъчни, и те се измъкват без присъда или с условни наказания.

Всяка седмица по един опразнен сейф в София

Около 20 са извършените касоразбивания в София за първите 4 месеца на 2013 г., сочи статистиката на полицията. Това значи, че средно всяка седмица е бил опразван поне по един сейф в офис, магазин, жилище или трезор.

Повечето от тези случаи са домови кражби, при които обирджиите са успели да отворят и откраднат ценности в метален шкаф или домашна каса на някое семейство.

Най-голямата сума, открадната от една каса, е малко над 200 хил. лева, отмъкнати от офис в първите дни на януари т.г.

4 са обирите, извършени след пробиване на дупка в стена на съседно помещенение през последната година. По този начин са били опразнени каси още на офис, заложна къща и златарско ателие.

5 гафа с колата за бягство, които провалят обирджии