Оценка среден „3” за речта на политиците поставиха езиковеди от Алма матер вчера, след като представиха изследването си „Българският език в политиката - предизборно, в Европейския парламент, в законодателството”.

„Кризата в политическото говорене се задълбочава. Речевото поведение на политиците в хода на предизборната кампания надхвърли доброто общуване, наблюдавахме незачитане на словото и неумение да се изслушва събеседникът, което остави усещането, че всички политици говорят в един тон - в тона на агресията и на обидата” Това каза преподавателят по езикова култура в Софийския университет д-р Владислав Миланов.

Той добави, че речта на политиците изобилства и от клишета, диалекти и общи приказки.

„Често се шегуваме, че вече не е нужно да ходим на теренни проучвания, за да наблюдаваме диалекта, защото парламентът ни предоставя достатъчно материал”, добави той. Според филолозите предизборно говорене по същество реално не се е осъществило, нямало е противопоставяне на мнения, диалогът се е загубил в едно всеобщо говорене.

88% от студентите не одобряват речта на политиците сочат данни от изследването на езиковедите, цитирано от Монитор. За пръв път филолозите са анализирали и текстовете на проектозаконите. Тревожното е, че те били пълни с правописни, граматически и пунктуационни грешки. В текстовете на проектозаконите има неправилно членуване, недопустима замяна на „и” с „й” и грешки в употребата на главни и малки букви.

„За такива грешки се санкционират учениците на матурата, както и студентите на изпит”, каза д-р Миланов. Той допълни, че в проектозаконите има и изречения от 15 реда, пълни с двусмислици. Филолозите посъветваха политиците по-често да правят езикови справки и да ползват речниците. „Всички политици заявяват, че не искат да говорят общи приказки, но не успяват да го постигнат. Посланията им се възприемат като манипулативни, абстрактни и обидни, а не живи, образни и въздействащи”, сочат изводи от изследването.