Много се говори, че моментът е идеален за покупка на имот, като няколко фактора го правят такъв. От една страна цените на имотите и лихвите се върнаха на нивата си отпреди бума, от друга - последните две години се наблюдава стабилизиране на цените (почти пълно прекратяване на спада им), както и облекчаване на банковото кредитиране.

И докато от една страна избора дали да се прибегне до покупка на имот се определя финансовата изгода на това да живееш в собствен дом или под наем, от друга страна стои реалната възможност за извършването на такава покупка.

Банките, макар и понижили своите лихви и облекчили значително условията за отпускане на ипотечен кредит, все още имат изискване за самоучастие и то в размер на поне 20%.

Времената, в които финансовите институции отпускаха кредити в размер често дори над 100% от стойността на сделките, са в историята.

Какво обаче реално означават тези 20%?

Да приемем, че искате да си купите не особено голям имот (с една спалня) в нормален софийски квартал. Въз основа на продажната цена на подобен род имот от 50 000 евро, банката ще иска да дадете поне 10 000 евро (близо 20 000 лева) под формата на самоучастие, за да финансира останалата сума.

Ако сте млад (между 20 и 30 години), необвързан и няма кой да ви подпомогне със спестени средства (най-често става въпрос за родител), то най-вероятно ще трябва да прибегнете до покупка на имота, след като успеете да спестите тези средства.

Предполага се, че на тази възраст най-вероятно съвсем скоро сте завършили висшето си образование и сте в началото на изграждането на кариерата си, което означава, че едва ли получавате значителен доход.

При един среден месечен доход от 900 лева в София и с приспадане на необходимите разходи за наеми, консумативи, храна и транспорт, то едва ли един млад човек може да разчита да спестява повече от 150 лева на месец.

Така за да спести необходимите му близо 20 000 лева за първоначална вноска, един необвързан млад човек ще трябва да спестява над 11 години.

Нещата стават малко по-поносими и срокът пада наполовина при наличието на семейство, но без дете. Появата на дете обаче променя коренно нещата и води дори до повишаване на срока необходим за спестяване на първоначалната вноска.

Ситуацията в по-малките градове е дори по-лоша, въпреки че там цените на имотите и наемите са значително по-ниски от тези в столицата. Причината – доходът на младите е близо наполовина на работещите в столицата, което прави възможностите им за спестявания почти нулеви, предвид че останалите разходи за стоки от първа необходимост са почти същите като в София.

И докато нещата изглеждат много зле, като успокоение можем да кажем, че те не са такива само в родната столица. В столицата на Великобритания например, на необвързан млад човек са му необходими цели 30 години, за да спести изискваната първоначална вноска от 20%.

Причината за дългия срок – значително по-големите наеми и цени на имотите (като процент от доходите), както и по-големите разходи за живот (за стоки от първа необходимост).

Интересен е фактът, че във Великобритания тенденцията е напълно противоположна от тази у нас, като на млад необвързан във вътрешността на страната са му необходими спестявания от 14 години, за да депозира изискваното от 20% самоучастие, или срок над два пъти по-малък в сравнение с Лондон.

В заключение можем да кажем, че предвид на относително малките възможности на мнозинството от млади хора да спестяват, те би следвало да се ограничават от изкушения и свръхразходи, както и по-големи покупки и стоки на изплащане за по-дълъг период. Това сериозно би намалило перспективата им някой ден да могат да си позволят да си купят жилище.