Сагата с мастодонта "Кремиковци" няма край. Неработещият комбинат се оказа с нов собственик. Това е търговското дружество "Крис Мит", регистрирано в столичния квартал "Надежда", съобщи във вчерашния си брой "Стандарт".

Фирмата е закупила 100% от капитала на компаниите "Елтрейд Къмпани", "Надин Металс" и "Валпет Консулт", които пък сложиха ръка на активите на "Кремиковци" преди 2 години срещу 161.6 млн. евро. 76 на сто от "Крис Мит" се държи от Кристиян Младенов, а акционери с по 6% от капитала са още Наско Атанасов, Златин Дяков, Петър Лещаров и Емил Димитров.

Експерти подозират, че скоро зад новия собственик ще изплува истинският купувач. Защото "Крис Мит" е доста скромна фирма за подобна сделка. Според отчета за 2011 г. дружеството има едва 7000 лв. оборот и 18 хил. лв. загуба.

Най-куриозното в поредната сделка за "Кремиковци" е, че новият собственик е герой от нашумяла наркоафера. 46-годишният Кристиян Младенов бе осъден за разбитата фабрика за амфетамин край село Опицвет. През декември 1997 г. там бяха заловени близо тон наркотици.

Става въпрос за 330 кг готов амфетамин и 666 кг бензил-метил-кетон (БМК)". Младенов се хвърля в металургичния бизнес, след като излезе от затвора с 5-годишна присъда, получена през 2010 г. Фирмата му, която придобива дяловете на "Кремиковци", обаче е регистрирана далеч преди да гръмне наркоаферата преди 16 години.

"Крис Мит" първоначално тръгва като едноличен търговец през 1996 г. През 2009 г. е преобразувана в ЕООД, а на 20 март тази година вече е ООД, като в нея влизат като съдружници хора, свързани с металургията. Въпреки това основният предмет на дейност на фирмата остава търговия на дребно с обувки и канцеларски изделия.

Адресът на регистрация на дружеството остава непроменен. Това е ул. "Железен мост" 28 в столичния жк "Надежда", където навремето, точно преди 20 години, Кристиян е заловен с 6 кг каптагон. 26-годишният тогава младеж си спретнал малка нарколаборатория, в която произвеждал хита на социалистическата контрабанда към Арабския свят.

Едва ли е странно, че следственото дело за каптагона е спряно и захвърлено в някой прашен шкаф за вечни времена. По-късно стана ясно, че Кристиян има силни покровители. Той става член на Управителния съвет на футболния клуб "Локомотив" (София), а негови колеги там са двама от най-близките до тогавашния главен прокурор Иван Татарчев - шефът на отдел "Следствен" в Главна прокуратура Ангел Ганев и прокурорът Михаил Дойчев.

Подобна е ситуацията и 3 години по-късно, когато антимафиотите удрят лаборатория в Опицвет, близо до магистралата за Драгоман. Полицаите очакват да намерят мощности за преработка на хероин, но попадат на 330 кг амфетамин-база.

Според изчисленията на експерти само инсталацията за производство струва над 540 млн. лв., а стойността на амфетамините е 53 млн. лв., пише вестник "Стандарт"

НСБОП подслушва участниците в аферата поне 3 месеца преди арестите. Младенов обаче не попада веднага зад решетките, защото дни преди удара напуска страната. По време на разпитите обаче става ясно, че той е организаторът на наркофабриката.

Според показанията Кристиян доставил голяма част от суровините и оборудването на фабриката за опиати. Разследващите са наясно, че 31-годишният тогава Кристиян не разполага с необходимите пари, за да плати огромните първоначални инвестиции. Затова се предполага, че зад гърба му има внушителен финансов донор.

Делото за нарколабораторията се точи повече от 11 години. През 2005 г. Младенов е осъден на 4 години лишаване от свобода и 4000 лева глоба, а прекият изпълнител - химикът Валери Величков - 3 години затвор и 1500 лева глоба.

Съдът великодушно приема, че намерените 666 кг бензил-метил-кетон не са предназначени за търговия, тъй като по време на обиска и следствието не са открити доказателства за това.

По-късно Младенов е напълно реабилитиран, след като Върховният касационен съд приема, че "към момента на намесата на органите на МВР не е знаел, че полученото вещество е с търговското наименование амфетамин база".

Накрая делото е възобновено отново. Според последната присъда на Върховния касационен съд през 2008 г. Младенов получава 5 години затвор, а съучастникът му Валери Величков - 3 години зад решетките. Величков не лежи дълго. Още през март 2010 г. той е освободен и обитава луксозната си къща в Бояна.

Тя също не е случайна - преди химика в нея е живял известният кокаинов бос от СИК Поли Пантев. Малко след това килията напуска и Кристиян - за да възкръсне като спасителя на "Кремиковци", който ще извади милиони евро отново с помощта на незнаен благодетел.

Според справка в имотния регистър Младенов не разполага с никаква собственост на свое име. През 2007 г. къщата на ул. "Железен мост" 28 е дарена на майка му, а парцелът от 1450 квадрата на ул. "Беловодски път" е ипотекиран срещу 400 000 евро.

Бивши шефове може да възкресят завода

Скандалната фигура на Кристиян Младенов не означава задължителен крах на мероприятието по смяната на собствеността в "Кремиковци", коментират капацитети в металургичния бизнес.

Един от съдружниците на Младенов се казва Петър Лещаров, който е легенда в комбината. Той напуска завода в края на ерата "Митал" след дълъг стаж като производствен директор. След това отива да работи при Валентин Захариев, първия частен собственик на "Кремиковци", който го купи за 1 долар от кабинета на Иван Костов.

Лещаров движи проекта на "Интертръст холдинг" за стоманодобивен завод за 94 млн. лева край "Кремиковци". За малко е и зам.-шеф на борда на "Пещоремонт" - фирмата, която поиска фалита на "Кремиковци" в съда. Лещаров е бивш шеф на тръбопрокатния цех в "Кремиковци". Заедно с него във фирмата на Младенов е и бившият главен енергетик на комбината Емил Димитров.

Това са хора, които могат да възобновят някои от производствените мощности, независимо от лошата конюнктура и свръхпроизводство на метали в Европа, смятат експерти от бранша. Освен това всички сметки на хората, които искаха да нарежат завода на скрап и да спечелят чисти пари, вече са отишли на кино.

Много от старите металурзи се надяват комините на "Кремиковци" отново да задимят и да открият работни места. Въпросът е обаче дали това струва 160 млн. евро, колкото се предполага, че са броени при последната сделка за соцгиганта.