На 6 юли столицата на Казахстан Астана отпразнува своята 15-та годишнина с празненство, финансирано от петролните приходи на страната. На същия ден пък своя 73-и рожден ден отбеляза президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев, на когото се дължи това олицетворение на сюрреалистичното бомбастично строителство в централноазиатската степ, пише The Economist.

Назарбаев управлява с желязна ръка страната с население от 17 милиона души, разпръснато на територия с площта на Западна Европа. Той е един от едва двамата централноазиатски лидери, които са на поста си още отпреди разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Ислам Каримов, който ръководи съседен Узбекистан, е другият. (Двама се ненавиждат.)

Без Назарбаев Астана нямаше да съществува. През 1997 г. градът заменя Алма Ата, който се намира на 1 200 км на юг, близо до границата с Китай, като столица на Казахстан. (Въпреки това Алма Ата остава най-големият град в страната).

В дните, когато цените на петрола бяха високи, президентът издаде указ за построяването на метрополис върху блатистата почва на левия бряг на река Ишим. Градът се пържи на слънцето през лятото, а през зимата там температурите падат до - 40°C.

За президента Астана е обект на множество архитектурни фантазии, които са толкова екстремни, колкото и континенталния климат. Столицата има за цел да смайва обожаващите президента почитатели и да разпръсква мека власт в централноазиатската степ, където Казахстан, в ролята си на икономическа сила, има претенции да е регионален лидер.

Астана представлява колекция от паметници и булеварди с мащаби, които крещят "Държавата, това съм аз". Президентът наблюдава своя град от мраморния си дворец, върху който стои купол в синьо и златисто.

За перлата в короната на Астана обикновено е считана пирамидата проектирана от Норман Фостър, която носи името „Дворец на мира и съгласието“

Пирамидата е специално създадена, за да бъде домакин на конгрес на лидери на световни и традиционни религии. Вечер тя е осветена с неонови светлини и е една от няколкото сгради, които демонстрират манията на Назарбаев за домакинстване на конвенции, изложения и конференции.

Типичен представител на авторитарния кич е кулата Байтерек, която трябва да представлява тополово дърво на върха, на която се намира златното яйце на митичната казахска птица на щастието в Самрук.

На наблюдателната площадка на кулата, която се намира на 100 м. височина, посетителите могат да докоснат с ръка позлатения отпечатък от дясната длан на Назарбаев и да си намислят желание.

По-добре изглеждаща е Ханската шатра – огромна разпъната прозрачна шатра, направена от специални материали. Тя има за цел да почете номадите, които вече не съществуват.

На обекта с размери над 100 000 кв. м освен всичко друго има мол и изкуствен плаж.

На същото място Назарбаев провежда луксозното празненство за 70-ия си рожден ден.

Самият Назарбаев е хан на новото време, с култ към неговата личност. Той е увековечен в статуи, филми и като герой на детски приказки. Той управлява Казахстан еднолично, фалшифицирайки избори, цензурирайки медиите и нетърпейки опозиция. Въпреки това лидерите на западните държави са утъпкали пътека до вратата му. Британският министър-председател Дейвид Камерън бе в Астана този месец с цел бизнес отношения. Бившият британски министър-председател Тони Блеър пък има консултантски договор с Назарбаев. Самият президент мечтае за Нобелова награда за мир.

Той не е суров диктатор. Назарбаев е популярен сред хората, а много от жителите на страната харесват политическата стабилност и повишаващия се стандарт на живот, които носи неговият режим. На всички други места в региона тези двете неща са в недостиг.


Въпреки това петролните долари на Казахстан, която е сред 20-те най-големи държави производителки на петрол, не достигат до всички. В края на 2011 г. нарастващото разделение между заможните и бедните излезе на преден план, когато силите на реда откриха огън по протестиращи петролни работници в западния петролен град Жанаозен, убивайки 15 от тях.


На фона на тези сблъсъци Назарбаев откриваше поредния си архитектурен проект в Астана – арка, отбелязваща 20-тата годишнина от независимостта на Казахстан. Контрастът между градския пейзаж на Астана, който наподобява космически кораб и занемарените улици на Жанаозен едва ли може да да бъде по-голям.

Името на Астана едва ли може да бъде по шаблонно. То означава "столица". Въпреки това персийският корен на думата има значение на "кралска порта", а казахстанците смятат, че един ден градът ще носи името Нурсултан.

Назарбаев скромно отхвърля подобна идея, но изглежда че няма нищо против неговата столица да вземе неговото име, след когато той вече не е между живите. Това вероятно е най-доброто нещо след това да си безсмъртен.