България вече не е най-бедната държава само в Европа - заплатите у нас са по-ниски и от тези на прословутите евтини китайски работници, показа сравнение на "24 часа".

Минималната месечна работна заплата в Китай е 264 долара, а в Индонезия е 228 долара. Българската минимална работна заплата, въпреки че бе увеличена от началото на тази година до 310 лв. на месец, при вчерашния курс на долара е равна точно на 206 долара и 24 цента.

За да се изравним с китайците, нашата минимална заплата трябва да стане 397 лв. Цел, която няма да бъде постигната дори с планираното увеличение на минималната работна заплата от следващата година.

Всъщност минималната заплата в България е по-ниска и от тази в страни като Тайланд (240 долара), Малайзия (297 долара) и Филипините (329 долара). При това сравнението не отчита равнището на цените, което в България е значително по-високо.

В Китай минималните заплати се определят от местните власти, като месечното възнаграждение трябва да е поне 40% от средната заплата и да покрива ежедневните нужди на работещите.

Към 1 май 2013 г. най-високата минимална месечна заплата е в Шанхай - 1620 юана (265 долара) и в Шънжън - 1600 юана ( 262 долара). По-ниска от българската минимална заплата вземат в централната провинция Анхуй - 1010 юана (165 долара).

Местните власти могат да установяват различни минимални равнища в отделните общини, което води до доста съществени различия дори в рамките на една провинция. В южния индустриален мегаполис Гуанчжоу например минималната заплата е 1550 юана, докато в селския район Маомин на същата провинция - само 1010.

Освен че държавните нормативни актове изискват минималната месечна заплата да бъде фиксирана между 40 и 60 процента от средната, местните власти трябва да я актуализират най-малко веднъж на 2 г. Това изискване обаче в повечето случаи не се спазва - процентът е доста под 40 на повечето места.

В Пекин например през 2011 г. минималната месечна заплата бе 1160 юана, или 25% от средната, която за града бе 4672 юана, а в югозападния индустриален мегаполис Чунцин тези цифри бяха съответно 870 и 3337, или 26%.

Подобни различия има реално и при българските минимални заплати. Тази от 310 лв. се получава изключително от неквалифицирани работници в консервни и шивашки фабрики, от общи работници в строителството.

По-високи заплати, около 320-360 лв., би трябвало да вземат работници в мелници, печатари и работници по жп инфраструктурата.

Те обаче също са на нива под китайската заплата, въпреки че в българския случай става въпрос за минимални осигурителни прагове, което е само светлата част от заплащането.

В България най-високите минимални заплати се вземат в бизнеса с опасни отпадъци (535 лв. или 356 долара) и в нефтохимията (479 лв. или 318 долара).

През 2008 г. заради световната икономическа криза централното правителство в Пекин замрази всички увеличения на минималните работни заплати. В началото на 2010 г. обаче отделните провинции започнаха отново да ги повишават и оттогава са ги актуализирали на няколко пъти. За 2010 - 2012 г. са вдигнати средно около 22% годишно.

Китай всъщност води на България по размер на заплащането не само при минималните, но и в средната работна заплата. И това е тенденция от няколко години.

Според официални данни средната месечна заплата в Пекин през 2011 г. е била 4672 юана (равно на 730 долара). По това време средната заплата за България е била едва 686 лв., или 456 долара.

За целия Китай усреднената заплата през 2011 г. е в размер на 565 долара. Това равнище България не достига и през 2013 година. Според данни от Националния осигурителен институт и Националния статистически институт през първото тримесечие на тази година средната заплата у нас е 778 лв., което е равно на 517 долара.

Естествено, размерът на заплатата сам по себе си не е определящ за равнището на дохода. Важно е и какво може да се позволи човек с парите, които изкарва.

Средният градски жител в Китай може да си позволи да наеме апартамент от 70 кв. м, да харчи до 35% от дохода си за храна и да спестява около 20%, което в Китай се смята за абсолютна необходимост поради слабата или напълно липсваща мрежа от помощи за изпадналите в беда.

Малцина китайци използват кредитни карти, повечето нямат собствена кола и разчитат на обществен транспорт. Типичната месечна сметка за мобилен телефон е само 10 долара (или 20 за смартфон с активно ползване на интернет връзка).

Доста семейства си позволяват да ядат на заведение по 2 пъти седмично - най-често в някоя от американските вериги за бързо хранене, KFC или Pizza Hut, които там бележат страхотен бум. Средният консуматор вече може да си позволява маркови и дори луксозни стоки.

Някои анализатори сочат, че Китай вече е изместил Япония от второто място в света (след САЩ) по потребление на луксозни стоки. И големите западни компании се надпреварват за трайни позиции на необятния китайски пазар.

За сравнение на 4-членно българско домакинство са нужни 2264 лв. на месец, за да живее нормално, но без глезотии. Сред необходимите разходи методиката на КНСБ, която мери издръжката, определя само тези за храна, дрехи и плащане на сметките.

Мениджърите платени като американци

Китайската икономика се разви експлозивно през последните 30 години, а заедно с това рязко скочиха и доходите на китайците. При някои категории, особено сред бизнес елита и на експертните нива, те достигат дори американските.

Средногодишният доход на глава от градското население достигна около 3000 щатски долара през 2010 г., сочат официални статистики. Това означава, че 3-членно семейство печели около 9000 долара на година.

Това е нарастване от над 10 пъти от 1980 г. насам. Само за последните 10 г. доходите в Китай са скочили 4 пъти. Това обаче доведе до липса на евтина работна ръка в селските райони, установи проучване на агенция "Блумбърг".

Някои американски данни за китайската преработваща индустрия сочат, че средното почасово заплащане в Китай е нараснало от 62 американски цента през 2003 г. до 1.36 долара през 2008 г. За сравнение през 2003 г. средното заплащане в американската индустрия е било 15.61 долара на час.

Днес то е 19.28 долара на час - дори под нивото на инфлацията за същия период. Иначе по днешни цени би трябвало да бъде 19.78 долара. По китайската пропорция то би трябвало да достигне днес 46.23 долара на час.

Работникът трябва да взема поне 579 лв.

Поне 579 лв. трябва да е заплатата на неквалифицирания работник в промишлено предприятие. В същото време реалната му заплата е 365 лв. Това показва обявено наскоро проучване на КНСБ за заплащането на труда у нас и доколко той е недооценен според обществените представи. Изводите са, че според общественото възприятие заплатите на всички професии в страната са подценени с около 50%.

Шофьорът в градския транспорт трябва да взема поне 909 лв., а вместо това получава 605 лв. Най-недооценен е трудът на медицинските сестри, които имат средна заплата от 488 лв., а според обществените възприятия достойното им заплащане трябва да е 890 лв. По-малка е разликата при лекарите, които би трябвало да вземат 1800 лв., а реално получават 1082 лв.

Най-справедливо оценени се оказват съдиите, които вземат 1480 лв. вместо препоръчваните от хората 1676 лв.

Само 30% от българите смятат, че трудът им е справедливо оценен, показва още проучването на КНСБ. За 19.2% от българите пък заплатата им е унизително по-малко, отколкото реално заслужават.

Най-доволни от заплащането си са българите, които работят за чуждестранен работодател. 42% от тях смятат, че получават справедливо заплащане, докато при работниците в български фирми този дял е едва 28%

70% от работниците в България декларират, че заплатата им през 2012 г. е била недостатъчна, за да посрещат нуждите си. За 78% от българите пък чистите им доходи от заплата са в диапазона 200-900 лв., а средната стойност е 519 лв.

28.4% от анкетираните работещи българи пък са декларирали, че през 2012 г. заплащането им е намалено, показва проучването на КНСБ. Това е влошение на показателя спрямо 2010 г., когато са били намалени заплатите на 23% от българите.