Тапа на изхода на София, задръствания по пътя за морето, ремонти, които бавят трафика. Всички сме горе-долу наясно как се формират задръствания. Нека погледнем на въпроса обаче малко по-различно, както ни предлага Симон Коен от френския Институт за изследване на транспорта и сигурността и Жан Латерас, директор на изследователски институт в университета ENPC:

Задръстването е икономическо явление и за него с пълна сила важи законът за търсенето и предлагането. Предлагането- това е капацитетът на пътя, т.е. колко коли могат да се движат по него едновременно. Например стандартната магистрала в Европа има лимит 2000 коли в час при скорост 130 км/ч. Това предлагане се среща с търсенето – тоест колко коли реално се движат в един момент по този път.

Задръстването се формира, когато търсенето превиши предлагането: когато на пътя, предвиден за 2 000 коли, се движат 3 000 неминуемо се стига до задръстване. Макар всички задръствания да се формират от това неравенство с търсенето и предлагането, те могат да се класират в три категории: периодични (задръстванията в пиковите часове сутрин и вечер), предвидими (например свързани с летния сезон или почивните дни, ремонт на пътя) и инцидентни (т.е. Провокирани от инцидент на пътя или извънредно събитие).

Климатични явления

Силният дъжд, например, намалява капацитета на пътя с около 10%, тъй като изисква по-ниска скорост и по-голяма дистанция от водачите. Предпоставка за формиране на задръстване. В допълнение с колко ще бъде намален капацитетът на пътя зависи и от това какво се движи по него: например един автобус се равнява на два автомобила, тежкотоварен автомобил- на четири.

Инциденти

Макар че инцидентите не могат да бъдат прогнозирани, доказано е, че образуваните задръствания са равни на продължителността на времето от създаването на извънредна ситуация до отстраняването ѝ. В случая могат да помогнат и пътните камери, които могат да подават данни за промени в скоростта на колоните.

Наистина ли магистралите отпушват трафика?

Логично е – една магистрала има по-голяма капацитет и по-малък шанс за формиране на задръствания. Това обаче е вярно само донякъде. Тъй като сме в сферата на търсенето, което в случая надвишава предлагането – установено е, че с увеличаване на предлагането на пътища, трафикът (търсенето) също се увеличава – ако утре отворят магистрала с шест платна, първоначално движението ще се осъществява по-бързо, но след месец ще се формират „червени“ точки, в които трафикът отново ще се забави. Единственото решение в случая е по-гъвкавото регулиране на движението, например чрез допълнителни платна или мерки като по-скъпи тарифи в пиковите часове. Последното обаче е предпоставка за инциденти, тъй като кара потребителите да забавят или ускоряват, за да стигнем до таксата в евтиното време.

Бързай бавно

Препоръчителната скорост е средството, което в най-голяма степен може да допринесе за хомогенизиране на трафика, което автоматично подобрява предлагането. Тогава предлагането на нашия път може да се повиши от 2000 на до 2 200 автомобила.

На теория, колкото по-бързо тече потокът (скоростта е висока), толкова по-голям е капацитетът от коли на час . На практика, най-големият врагът на пътя е разликата в скоростта на превозните средства и ускоряването или намаляването. Поради това е за предпочитане да намалите скоростта за по-хомогенен поток на автомобилите. Ако всички го правят, можете да си спестите 50-100 км, прекарани в почти неподвижни колони.