107 находки от керамика, кост, камък, мидени черупки, антропоморфни фигури, сечива за всекидневни нужди, накити и предмети с култово предназначение откриха археолози при разкопки на селищна могила до русенското село Бъзовец.

Това лято там работи екип с научен ръководител Димитър Чернаков (Регионален исторически музей - Русе), доц. д-р Явор Бояджиев (НАИМ-БАН) - научен консултант, инж. Дончо Караколев - художник, студенти по археология от Нов български университет, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий", Университет на гр. Дъръм, Англия и студенти по български език и история от Русенски университет "Ангел Кънчев".

Изследването обхвана откритите преди година части от две сгради и част от разрушена укрепителна система, обясниха историци. По думите им останките са датирани от първата половина на каменно-медната епоха (4800-4550 г. пр. Хр.).

Първата сграда е имала колово-плетена конструкция, обмазана от двете страни с глина. Пред входа е имало преддверие - навес. Подът на постройката е обмазан и вторично опален върху предварително наредени камъни, между които има спойка от сиво-зелена глина.

Археолозите се натъкнали на фрагменти от керамични съдове и животински кости, находки от кремък - ножове, стъргалки, чукалки, кост - длета, шила, две гривни от мида Spondylus, използвани както за разменно средство, така и за накити. Проучванията сочат, че сградата е била използвана за жилище.

Този сезон продължи и изследването на втора постройка, която се намира непосредствено северно до предходната. Тя е имала същата конструкция като първата, но е била двуетажна. Екипът счита, че тя била от типа "наколни къщи". Открити са останки от четири носещи дървени колони, но общият им брой вероятно е бил много по-голям.

Пространството под тях е било използвано за съхранение на дърва за огрев. Върху колонадата е била изградена дървена скара от греди, обмазани от горната си част с глина и оформящи подовото ниво на постройката. Върху него са открити деструкции от керамична пещ с квадратна форма при основата.

Постройката е имала и участък, който е бил двуетажен, но не се е разпростирал върху цялата й площ. Вероятно той е бил ползван за всекидневно обиталище, тъй като върху пода бяха открити фрагменти от натрошени съдове и находки от керамика - плочка и гривна, кост - шила, длета, накити, рог - копачки, кремък - ножове и стъргалки, бойни топки.

Археолозите предполагат, че сградата е била унищожена от силен пожар. Те се натъкнали на множество мазилки и обмазки, оранжево-червени на цвят, с отпечатъци от колово-плетената конструкция, овъглена дървесина и петна от пепел, съобщава standartnews.com.

Резултатите от палеоботаничния анализ на проби от сградата показали наличие на семена в повишено количество от голозърнест ечемик. Долният етаж от къщата вероятно е бил използван за хамбар.

При разкопките обаче не е открит нито един цял съд или значима находка в постройката, което е свидетелство, че нейните обитатели са имали време да изнесат най-ценната покъщнина и да избягат, преди пожарът да изпепели всичко.