Въпреки че притокът на имигранти от България и Румъния изглежда като проблем в очите на мнозина в Германия, страната всъщност печели от пришълците, твърди експертът Херберт Брюкер в материал за „Ди Цайт”, цитиран от БГНЕС и Дойче веле.

В Германия битува мнението, че имигрантите от България и Румъния се интегрират в трудовия пазар и в обществото много по-трудно от останалите групи чужденци и натоварват допълнително социалната система, отбелязва той.

Той припомня, че по данни на Евростат доходите на глава от населението в двете страни са едва 39% от нивото на доходите в Германия.

В Германия в момента живеят 5% от населението на страните от първото източно разширяване на ЕС, а българите и румънците са 10%.

В края на 2012 г. безработни са 9,6% от живеещите в Германия българи и румънци, посочва „Ди Цайт”. Това число обаче е далеч по-ниско от показателите за всички живеещи в Германия чужденци, от които безработни са 16,4 %, се отбелязва в публикацията.

Подобна е картината и при сравнителните данни за зависимите от социални помощи. В края на годината такива помощи са получавали 9,3% от българите и румънците, докато квотата за всички живеещи в Германия чужденци е отново 16,4%. „Така погледнато - българите и румънците са сред най-добре интегрираните групи чужденци в Германия”, заключва „Ди Цайт".

Принципно чужденците и хората с чуждестранни корени получават повече държавни помощи, но от друга страна, държавата пести от средствата за образование, а особено много печели пенсионната система, пише още изданието.
Това се дължи на възрастовата структура на пришълците от България и Румъния - те плащат пенсионни вноски, докато броят на получаващите пенсии е изключително нисък. Плащаните пенсионни вноски надвишават значително разходите за социални услуги, изчислява „Ди Цайт".

Рекапитулацията изглежда още по-положителна, когато се отчете колко по-висококвалифицирани и интегрирани в трудовия пазар са мигрантите. В момента Германия печели от българите и румънците, защото квотата на безработните и получаващите помощи е незначително по-висока от средната за страната.

Губещите са преди всичко общините, които понасят основното финансово бреме. Някои от тях вече изнемогват и търсят съдействие от Берлин и Брюксел.

„В крайна сметка трябва да се коригира господстващото мнение, че българите и румънците са „мигранти по бедност. Тази корекция е необходима, за да се избегне несправедливото заклеймяване на хората от тези две страни. В противен случай проблемите с интеграцията само ще се задълбочат”, заключва „Ди Цайт”.