Годишните разходи на българите за медикаменти възлизат на 2.2 млрд. лв. Консумацията на лекарства у нас е една от най-ниските в Европа, въпреки че илачите са от най-евтините.

За сравнение в Гърция пият 10 пъти повече лекарства. Ниската консумация се дължи на доплащането от страна на пациента. ДДС-то на лекарствата у нас е най-високото в Европа, което възлиза на 17%. Публичните разходи на глава на населението пък са 53 евро.

Освен това вместо с лекарства българинът се лекува с хранителни добавки, чийто пазар у нас е по-голям от този на медикаментите.

„Причината е, че има едно пренасочване на пациентите заради голямото заплащане на лекарства към продукти, които са на средно ниски цени”, обясни ръководителят на катедрата към Фармацевтичния факултет на Медицинския университет – София проф. Генка Петрова.

Заради интереса много компании и производители спекулират с цените и се насочват към производство на добавки за диетично подпомагане на организма при онкологични и други тежки заболявания, съобщи вестник "Монитор". „Има нов продукт, който подпомага пациенти с неврологични заболявания и инсулти. Една опаковка струва 1200 лв.", казва проф. Петрова.

Хранителните добавки обаче не са лекарства. Те подпомагат нормалната диета, но не са за лечение.

У нас няма и контрол на цените им, казва още тя. Според нея хората калкулират не само цената на продукта. „Ако трябва да отидат на лекар, е необходимо да платят потребителска такса, да чакат дълго време, а това е загуба на доходи, защото няма как да отидат на работа.

Ще отидат и ще си купят едно лекарство, което НЗОК е реимбурсирала на 25% например. Общата цена на лечението им така става доста по-висока. В този случай пациентите решават да си купят нещо, което ще реши временно проблема.

Липсата на контрол от лекаря обаче е рискова”, предупреди проф. Петрова. Изисквания за доказване на качество и безопасност на хранителните добави и съответно контрол на пазара им не съществуват. Те съдържат биологично активни вещества в ниски дози, поради което са безвредни и не минават през строг лабораторен контрол както лекарствата.

Същевременно се оказва, че българите дават същите пари и за пиене. Годишно консумираме алкохол за над 2 млрд. лв.