От какво зависят иновациите
Интерактивната дискусия с международно участие Innovation Talks 2 събра експерти и заинтересовани в областта на иновациите във Vivacom ArtHall. Събитието се организира от Магистърската програма по иновации, предприемачество и финанси. Темата на това издание беше “Иновации и процеси: как създаваме иновации, как иновираме в процесите”.
Основните говорители на събитието бяха:
- Едуард ван Енгеленбург, Коуч по иновации и комерсиализация в 3М – компания, регистрирала над 3 000 патента само за 2012 г. Той е и гост-говорител в Магистърската програма по иновации, предприемачество и финанси;
- Светла Несторова, Изпълнителен директор и Председател на Управителния съвет на “Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп”, също гост-говорител в Програмата;
- Светлан Станоев, Основател на The Business Institute, идеолог и Старши фасилитатор в Магистърската програма.
Модератор на дискусията беше Анелия Гроздева от екипа на The Business Institute.
Едуард ван Енгеленбург участва в събитието благодарение на модерна система за видео-конферентни връзки eFellows Telepresence. Tой представи добри практики процеса на създаване на иновации на иновативния лидер 3М.
Според него, иновация е силно свързана с фрустрацията в две посоки. Едната е фрустрацията на потребителите – от това, че не получават резултатите, които търсят от наличните продукти. Тази фрустрация е източник на иновация. Втората посока е вътрешна фрустрация на иноватора в процеса на създаване и комерсиализация на иновацията.
И добави: “Да правиш иновации е като да изядеш слон. Не става бързо, нито наведнъж. Трябва да го направиш на малки парчета. След това да опиташ – дали ти харесва на вкус, за да решиш дали ще продължиш нататък и то отново – на малки стъпки.”
Според Едуард ван Енгеленбург, напоследък толкова много неща се наричат иновация, че тази дума губи смисъла си! Често под иновация се разбира нещо тотално ново – това рядко се случва и е откритие. Откритието без комерсиализация, обаче, си остава просто откритие някъде из “дебелите книги”.
“Вижте iPhone – touch-екраните бяха измислени, както и мобилния телефон. Нов е начинът, по който са комбиниране тези елементи, добавката към тях е леснотата на ползване. Урокът от този пример: наричайте го както искате, но успех е комбинирането по нов начин, който създава нова стойност за потребителите”, обясни той.
Светла Несторова започна с добрата новина, че всички хора имат естествена, спонтанна способност за творчество и въображение, като пример за това са децата, които докато играят непрекъснато създават, измислят, творят.
“България доказано е страна с голям иновативен потенциал”, каза Несторова. Според нея, една от причините е, че имаме много фрустрации – референция към казаното от Едуард. Страната ни е пълна с хакери, изобретатели, хора, които заобикалят системата. Да, това са примери за иновация в “тъмната страна”, но доказват потенциал. Голямата задача е как този потенциал да бъде превърнат в градивен, да създава иновации в “светлата страна” на света. Което е на първо място въпрос на ценности, на култура – на всички нива – в семейството, в училище, в университета, после и на работното място.
“Mотивацията ми да бъда част от екипа на Магистърската програма по иновации, предприемачество и финанси като гост-говорител е именно защото се надявам така да допринасям за развитието и разпространението на тази култура на предприемачество и иновации.
Така се създава и мрежа от хора и организации, които вървят в желаната посока и променят средата”, добави Несторова.
“Булстрад Живот” - компанията, в която работя, е част от една консервативна индустрия - животозастраховането, където продуктите са по-скоро традиционни. Ние нямам друг вариант, освен да иновираме в процесите – в начина, по който подхождаме към пазара, управляваме своите консултанти, обслужваме клиентите си”, посочи Несторова.
“Аз виждам своята роля да осигурявам условия на екипа на компанията да създава инструменти и иновации в процесите. Ето един пример: често мениджърите на търговски екипи има трудност да съберат търговците си в офиса с цел отчетност, администрация и анализ. Имаме колега, обаче, който е въвел напълно иновативен процес - неговите търговци се състезават, за да получат повече време в офиса! За да спечелят удобства, допълнително телефонно време и пр., мениджърът им мери тяхната активност, ефективност, резултатност. Реално, той обръща обичайната практика на 180 градуса, с което създава устойчиво чудесен резултат.
Светлан Станоев се фокусира върху генезиза на иновациите. “Метафорично казано, нужна е почва, семенце и грижа, иновация да порастне и създаде поколение”, обясни той. “Почвата е потенциалът на всеки човек да създава и иновира. Всеки го има, въпрос на среда е той да се развие и покаже. Семенцето идва отвън – от фрустрациите, споменатa от Едуард, натиск и провокация. Те дават началото на идеи, желание и енергия за иновации“, допълни Станоев. Според него, грижата за “покълналото семенце” е критично важна – това са ценностния модел и културата в семейството, в образованието, на работното място, които подкрепят иновирането.
“Семенце” за нас беше фрустрацията на много хора от класическото висше образование, което са завършили в България”, продължи Станоев. “От нея дойде идеята да направим Магистърската програма по иновации, предприемачество и финанси. Следвахме това, което е полезно за потребителите.
Комбинирахме различни елементи – всеки съществуваше сам по себе си – университет в лицето на ВУЗФ, практични програми и гост-говорители на The Business Institute, съвременни бизнес инструменти от развити пазари. И така създаваме нова добавена стойност, която решава фрустрацията на търсещите практични знания и умения по иновации, предприемачество и финанси. В този смисъл, тази магистърска програма е “комбинаторна иновация”.
На миналото издание на Innovation Talks Питър Хайду, който управлява Сиско системс за Централна и Източна Европа говореше за тригълника на предприемачеството – идея, инвестиции и мениджмънт. Триъгълникът на иновациите е аналогичен – просто ресурсите са по-разнообразни. “Опитът ми показва, че - противно на много разбирания – в България слабата ни точка е управлението. Идеи имаме, при добро управление ресурси също могат да се намерят.
А мениджмънтът е набор от знания и умения, които се развиват през целия живот”, обясни Станоев. Според него, систематична работа в образованието от ранна детска възраст до университета, и в компаниите, е силно необходимо, за да затворим успешно триъгълника на иновациите и да развием потенциала, който имаме в България.