Откакто го има човечеството, хората се интересуват от други хора. Най-вече от такива, които живеят по нестандартен начин, разбира се. Причината за странния им бит могат да бъдат трудности в оцеляването, трагични обстоятелства или нещо наистина плашещо. Представяме ви десетте най-странни места, на които човек е избрал да живее:

10. Живот в изолация

През 1978 г. екип сибирски геолози открили семейство от шестима души, живеещо на планински склон на стотици километри от цивилизацията. Семейство Ликови избягало от религиозно преследване през 1936 г. и живяло в дивата природа през следващите 40 години.

Две малки деца от фамилията никога не били виждали хора, които да не са от семейството, но знаели, че има такива. Езикът им бил изопачен от продължителната изолация и те не били виждали никога хляб.

Цялото семейство живеело в едностайна къщичка и се хранело с картофи, ръж и конопено семе. Ликови не били яли месо чак до края на 50-те, когато най-малкият син се научил самостоятелно да слага капани.

Обувките им били направени от кора, а единствените им книги били сборниците с молитви и семейната Библия. През 1961 г. студът унищожил посевите им и семейството било принудено да се храни с дървесна кора и кожа от обувки. Тогава майката умряла от глад, предпочитайки да остави храната на децата си.

След контакта с геолозите Ликови решили да останат да живеят на същото място, като приели от учените само няколко полезни предмета. Три години по-късно три малолетни деца от семейството умрели едно след друго в рамките на няколко дни.

Баща им починал през 1988 г., оставяйки сама Агафия, единственото му оцеляло дете. Тя живяла там в самота през следващите 25 години.

9. Живот в училищен автобус

Пощальонка от Тексас се разтревожила, когато видяла две дрипави деца в квартала си и се свързала с местната служба по социални грижи. Момичето и момчето на възраст съответно 11 и 5 години живели сами в изоставен на близкото бунище училищен автобус.

Родителите им били в затвора заради участие в заговор за присвояване на пари от жертвите на урагана „Айк“. В автобуса имало ток, водопровод, климатик и баня, но децата живеели там съвсем сами. Трябвало да ги наглежда леля им, но тя работила по 12 часа на денонощие и затова често оставяла племенниците си без надзор.

Те не ходили на училище, били недохранени и мръсни. Службата за защита на децата им намерила временни попечители, а след освобождаването си родителите възстановили опекунските си права. Твърди се, че сега те усилено работят за подобрение на условията си на живот.

Останалите осем вижте тук