Задава ли се нова финансова криза в Азия?
Банката за международни разплащания вижда риск от повторение на кризата в Азия от 1998 г. заради нарастването на дълга на китайските компании към чуждестранни кредитори.
През последните 5 години сумата на задълженията се е утроила и вече изглежда достатъчно голяма, за да предизвика трусове в глобален мащаб. Външните заеми на фирмите и банките в Китай са достигнали почти 900 млрд. долара, като особено силен риск в случаи на неплатежоспособност има за финансовия сектор на Великобритания, пише Амброуз Еванс-Причард в "The Telegraph", цитиран от Дарик.
Доларовите и кредитите в чуждестранна валута нарастват изключително бързо, предупреждават от Банката за международни разплащания. Преди 4 години тяхната стойност е била 270 млрд. долара, а към март 2013 г. вече е над 880 млрд. долара.
Огромната задлъжнялост в чуждестранна валута може да доведе дозначителни рискове за глобалната финансова стабилност и свързаното с долара финансиране. Рискът се увеличава заради това, че 81% от валутните резерви на Китай са деноминирани в долари, а 6% са евро и 6% в йени.
Според Банката за международни разплащания политиките на количествени улеснения на западните централни банки след кризата с Lehman рязко са намалили разходите за външно финансиране в Източна Азия, което е изкушило фирмите и кредитните институции да вземат доларови заеми.
Така евентуално излизане на Федералния резерв на САЩ от политиките на количествени улеснения може да доведе до недостиг на доларова ликвидност в региона. А покачването на лихвените нива след такава промяна на политиката на Фед, създава опасност от серийни фалити, като вторичните ефекти ще бъдат дори по-големи от тези по време на кризата през 1997-1998 г.
Британските банки държат почти една четвърт от всички външни вземания на китайския бизнес, като делът им постоянно расте от 2008 г. насам. От Банката за международни разплащания посочват, че Южна Корея е била дълбоко обезпокоена от зависимостта си от европейските кредитори след 2008 г. и е взела мерки да я ограничи. Това обаче не е станало в Китай и Хонконг.
Китайската държава притежава най-големите валутни резерви в света на стойност 3 700 милиарда щатски долара, като при това Пекин упражнява стриктен контрол върху капитала. Т.е. Китай може да понесе евентуална криза. Но това не означава, че западните кредитори ще си получат парите обратно.
Властите в Пекин вече дадоха знак, че няма да спасяват частни компании с твърде много дълг, като оставиха водещото дружество в производството на соларни панели – Suntech Power, да фалира, а премиерът Ли Кекянг заяви, че финансовата дисциплина е неотменна част от пазарните реформи.
В същото време самият Китай е на прага на вътрешна финансова криза. Обемът на кредитите в страната нарасна за 5 години от 125%, до над 200% от брутния вътрешен продукт, което даде повод на Fitch Ratings да предупреди за опасност за стабилността на местната банкова система.