Свободата има цена. Тя е в левове или в ценни книжа - или поне така е според Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Свободата на всеки струва различно. И това е по закон.

Този месец прокуратурата би всички рекорди на българското правосъдие, като поиска 1 млн. лв. за свободата на собственика на “Риск инженеринг” Богомил Манчев. Гаранцията обаче не издържа проверката на съда и бе намалена наполовина.

Как обаче разследващите и магистратите решават колко трябва да плати обвиняем, за да не чака присъдата си зад решетките? Колко пари “спят” на сметка на съдебните органи, за да гарантират, че собствениците им няма да се укрият от правосъдието? Колко от обвиняемите избират свободата, въпреки финансовите окови на гаранцията, и държавата им прибира парите?

Оказва се, че годишно през съдебната власт минават милиони за гаранции. От Висшия съдебен съвет съобщиха за “Труд”, че в края на 2012 г. в специалните набирателни сметки на всички съдилища и прокуратури, в които се пазят гаранциите, е имало 60 млн. лв. Част от парите са депозити, които гражданите внасят за вещи лица, и системата няма точна статистика, но общата сума е достатъчно показателна.

Още по-показателно е, че в Софийския градски съд (СГС), който гледа много от делата за големи икономически престъпления, тази година са внесени точно 4 024 279.93 лв. гаранции. Сумите на всяка институция са в различна банка, а съдебният съвет държи своите в БНБ.

Нарушители губят 1 млн. лв.

Повечето хора предпочитат да спазват правилата на правосъдието и си получават парите обратно, защото са оправдани, делото срещу тях е прекратено или мярката им е отменена или сменена с по-лека. Тази година 19 млн. лв. са били върнати на гражданите по някоя от тези причини. Така по последни данни към първите 9 месеца на годината, не 60 млн. лв., а 31 млн. лв. стоят блокирани в сметките на съдебните органи.

През 2013 г. държавата е конфискувала около 1 млн. лв. от хората, които са нарушили гаранцията си и са се укрили от правосъдието. (В градския съд неспазените гаранции са за 55 910.80 лв.) Няма статистика за това колко нарушители стоят зад този 1 млн. лв.

Струва си да се припомни, че най-известните бегълци в последните години Ангел Христов и Пламен Галев - Братя Галеви, не изгубиха гаранциите си. Малко преди да изчезнат, съдът постанови подписка за “братята” и съдебната власт им е върнала 100 000 лв., които бяха внесли.

Кой плаща стотици хиляди

Да се върнем на рекордьора с гаранция от 1 млн. лв. - обвиненият за присвояване на 8.6 млн лв. при строителния надзор на строежа на АЕЦ “Белене” Богомил Манчев.

Прокуратурата разясни, че сумата е определена според тежестта на обвинението му и имотното му състояние. Манчев обжалва пред СГС и гаранцията му бе намалена на 500 хил. лв. Съдия Антон Урумов се мотивира така: “Размерът на гаранцията, макар и съобразен с имотното състояние на Манчев, не съответства на данните за личността му - той не е осъждан, има чисто съдебно минало и няма данни за други противоправни деяния”.

Други трима бизнесмени влизат в Топ 5 на най-високите гаранции. През май 2012 г. собственикът на “Литекс” Гриша Ганчев откупи свободата си срещу 500 000 лв., след като спецпрокуратурата го обвини, че е бил “мозъкът” на групата за данъчни престъпления, ощетила хазната с над 200 000 лв. от фиктивни сделки със захар за над 1.2 млн. лв.

Ганчев отговаряше и за закана за живота на бившия шеф на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов. Той заявил на негов подчинен, че ще “изкорми” Стефанов и ще го удуши с червата му. И тогава мотивът на обвинението за солидната гаранция беше, че е съобразена с имотното състояние на предприемача.

Седмица по-късно спецсъдът реши, че прокуратурата не го е преценила и намали размера на 300 хил. лв.

Практиката обаче помни още по-драстични разминавания между мнението на прокурора и съда. През юли 2012 г. при повдигане на обвинения за пране на пари на изп. директор на “Софарма” и председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Огнян Донев прокуратурата му наложи гаранция от 500 хил. лв. СГС я намали десетократно на 50 хил. лв.

Според съдия Десислав Любомиров високата сума се явява репресия срещу разследвания и е “несъответна на обвиненията, за които няма нито едно доказателство”.

Гаранция от половин милион лева бе наложена от прокурор и на съдружника в “Петрол холдинг” Денис Ершов. През август 2012 г. той бе обвинен в присвояване на 1 093 000 лв. от дружеството. Тя също не мина проверката на съда, който прецени, че размерът е “многократно завишен”. Тя бе намалена на 30 000 лв. и се наложи пак да се припомни на прокуратурата, че “гаранцията не е средство за репресия”.

Същото се случи и с енергийния бос Христо Ковачки. През 2008 г. той бе подведен под отговорност за укриване на милиони левове данъци и прокуратурата му наложи 300 хил. лв. гаранция. Съдът я намали на 200 хил. лв.

За тези драстични разминавания между съда и прокуратурата има различни обяснения. Едно от тях е, че разследващите бързат да повдигат обвинения, съответно да налагат гаранции, а после събират доказателства. За да се определи гаранцията, първо трябват доказателства, които да обосноват предположението, че човекът е извършил престъплението.

Второ, трябват данни за семейното му положение (човек с 3 деца, за които се грижи, би избягал по-трудно), за здравословното му състояние и въобще ясна картина на личността му. И трето - информация за имущественото му положение.

10% от имуществото

Това означава доходи, спестявания, собственост - имоти, коли, дялове и акции във фирми и т.н. Ако разследващите не разполагат с тези факти, няма как да определят справедлива гаранция. А тя е такава, когато, без да наказва обвиняемия, е спирачка пред изкушението да избяга от правосъдието.

Съдии споделиха пред “Труд”, че негласното правило е, че около 10% от имуществото са достатъчни за това. Така човек с благосъстояние от 5 млн. лв. би трябвало да внесе гаранция от 500 000 лв.

Често се случва обаче обвинен за кражбата на милиони по документи да е беден. Тогава някои съдии се хващат за формулировката в закона, която гласи, че “при определяне на гаранцията се взема предвид имущественото положение на обвиняемия”.

Т.е. може да се приеме, че ползва луксозна кола и живее в огромна къща, ходил е 5 пъти на Хаваите, макар и на чужди разноски. Няма как в тази графа да влязат парите, за които обвинението твърди, че е откраднал, защото това все още не е доказано.

Когато определят гаранцията, разследващите посочват срок, в който тя да бъде внесена. В противен случай може да му определят по-тежка мярка - домашен арест или задържане. Срокът за внасяне на парите е от 3 до 15 дни.

Понякога дори минимална сума е непосилна за обвиняемия. Столичен съдия разказа, че след като три седмици човек стоял в ареста, защото не може да намери 200 лв. за гаранция, е бил освободен с подписка.

Така че да, свободата има цена - някои не могат да си я позволят, а други ги цакат по двойна тарифа.