Националният парк Долината на смъртта в Съединените щати е огромна депресия в пустинята Мохаве с площ от 13 500 кв. км. Паркът включва няколко долини и пустини на изток от планинската верига Сиера Невада.

Това е най-ниската точка в Северна Америка -почти 87 метра под морското равнище, а 10 юли 1913 е тук е измерена най-високата температура на континента и на Земята - плюс 57 градуса по Целзий. Поради липсата на вода Долината на смъртта е едно от най-сухите и горещи места в света. Температури от порядъка на 50°C са нещо обикновено през лятото.

Долината получила зловещото си име през 1849 г., когато заселниците от Европа решили да стигнат до бреговете на Калифорния напряко през това място. Почти всички участници в тази кампания починали преди дори да са достигнали средата на пустинята. Тези, които като по чудо успели да оцелеят през знойния ад, завинаги белязали мястото с името Долината на смъртта.

Ако един ден стигнете дотук, ще можете да огледате предстоящото си приключение от висок хълм, на който е разположена табелата, отбелязваща началото на националния парк. С всеки километър по тесния, стръмен и прашен път № 190 обаче температурите се повишават все повече и повече.

Долината на смъртта има много, което да ви покаже. В северната ѝ част са разположени пясъчни дюни, на които са заснети голяма част от снимките на Междузвездни войни. Една дори носи името Star dune.

Някога огромно езеро, Забриски пойнт смайва с причудливите си скали в невероятни цветове. През 19-и и в началото 20-и век тук се добивал боракс.

Спомен за тези времена са запазени в селището Harmony Borax Works, от което в наши дни могат да се видят пещите и изоставените вагонетки, превозвали готовата продукция.

Иронично наречени Дяволското игрище за голф са скалисти зъбери с върхове, покрити с солни кристали. Дяволското игрище също било под повърхността на изчезналото езеро, но тъй като е разположено по-нависоко, изпаряващата се вода оставила тези фантастични форми от сол.

Въглените пещи са построени през 1867 година и използвани за добиване на въглища от дърветата, които са били в близката околност.

Мозаечният каньон лъже! Със своя широк вход той заблуждава пътешественика, че ще го премине гладко, но само метри по-късно стените се стесняват, оставяйки малък проход между скалите. Стените на каньона са гладки и изглеждат като полиран мрамор.

Процесът, който го е формирал, се нарича "рязане и запълване". При проливни дъждове благодарение на ерозията скални отпадъци са депозирани в основата на каньона и образуват стъпаловидно дъно.

Може би най-голямата мистерия, която крие долината са прочутите движещи се камъни на Пистовия плаж. Камъните, понякога с огромно тегло от близо 300 кг, се придвижват сами върху пясъка, оставяйки следи . Понякога тези следи представляват идеална права линия, а понякога са лъкатушещи. Никой и никога не е успявал да заснеме самото движение на камъните и макар подобно явление да е регистрирано и на други места, дължината на оставените следи тук е забележителна. Установено е, че камъните се местят на две – три години.

И накрая пресъхналият басейн Бадуотър (в превод Лоша вода) в Долината на смъртта на 86 метра под морското равнище- най-ниската точка в САЩ и Северна Америка.

Бадуотър е равнинна област с отлагания от чиста сол, която отдалече изглежда като паднал сняг. Формирана е преди 2000 - 3000 години, когато езерото, намиращо се на това място, пресъхнало и оставило след себе си само слота. Името отново идва от заселниците, които зарадвани да открият малко вода, се спуснали да пият. Какво било разочарованието им обаче, когато установили, че водата е солена.