Климент Рудински е завършил право и финанси, бил е брокер на ценни книжа, юрисконсулт, изпълнителен директор на инвестиционен посредник, председател на правната комисия на Асоциацията на инвестиционните посредници. В момента специализира европейски науки в Юниверсите Лебр – Брюксел. Ето какво смята той за европейската селскостопанска политика.

Вероятно малко хора знаят, че в момента Европейския съюз изразходва около 40% от бюджета си за финансиране на общата си селскостопанска политика, при това след известни съкращения през последните години.

Системата за субсидиране и подпомагане на земеделието е изключително икономически неефективна и социално несправедлива, цената се плаща от всички нас - потребители и данъкоплатци. В Брюксел много добре знаят това, но лобистите на големите фермери са изключително влиятелни и реформирането е бавно и мъчително.

Защо селскостопанската политика е толкова важна за ЕС и принципите й са основополагащи за Договора от Рим 1957г.? Защо 50 г. след въвеждането тази система за протекции на европейското земеделие е толкова актуална и днес при положение, че по-малко от 5% от населението на ЕС се занимава със земеделие и скотовъдство?

На първо място следва да отбележим исторически причини. При създаването на Европейската икономическа общност през 50-те години Европа е нетен вносител на селскостопанска продукция, недостигъг на храни и глада от края на Втората световна война са много пресни в съзнанието на хората.

От друга страна и до днес хората са доста съпричастни към работници, занимаващи се със селско стопанство- те вярват, че това е изключително тежък и неблагодарен труд, а ползите са за цялото общество.

Освен това, селскостопанските производители, както и при създаването на ЕИО, така и сега, са много добре организирани и влияят силно на националните си правителства. Тракторите и комбайните по улиците на Брюксел също карат европейските чиновници да са по-сговорчиви.

Въпреки милиардите, които Европа е изсипала (в началото но 70-те години достига 80-90% от целия бюджет на ЕИО) и продължава да изсипва в селското стопанство, от икономическа и социална гледна точка селскостопанската политика на ЕС е почти пълен провал.

Ако погледнем целите, които са официално поставени в договорите, единствено е постигнато „увеличаване на селскостопанската продукция”. И наистина, от нетен вносител през 60-те години Европа вече е нетен износител (но пък това довежда до свръхпроизводство, което става основен проблем 70-те и 80-те години).

Дали е постигната целта да се повиши стандарта на живот на селскостопанските работници- за 95% от тях – твърдо не. Статистически хората, занимаващи си със земеделие като цяло, продължават десетилетия наред да получават около 60% от заплатите на заетите в другите сектори на икономиката.

Наскоро мой приятел-икономист написа в социална медия впечатленията си от среща на български земеделски производители. Земеделците били с костюми за по 10 000 лв, часовници за по няколко хиляди евро, а колите и златните ланци ги правели още по-финансово красиви.

И в случая няма никаква злоупотреба със средства, тези бизнесмени съвсем законно са си получили субсидиите. Просто системата е изключително социално несправедлива, подпомага собствениците на големи ферми и земеделски стопанства, които получават баснословни суми, а дребните ферми задържа на границата на оцеляването.

Тъжното е, че всичко това го плащаме първо като потребители (все още съществуват мита и квоти за земеделска продукция извън ЕС) и като данъкоплатци.

Само че данъкоплатците някак си не го усещат. Проучване показва, че 2000 г. общата селскостопанска политика на ЕС струва около 90 евро на всеки жител на Холандия. За крупните земевладелци обаче става дума за субсидии, възлизащи на стотици хиляди евро (в определени случаи и милиони) и те могат да си позволят да наемат скъпи лобисти и да създават влиятелни асоциации.

Великобритания през осемдесетте години егоистично се противопостави на тази несправедлива система за подпомагане на земеделието. Тогава Маргарет Тачер заявявя, че тъй като нямат развито земеделие, Обединеното кралство иска обратно част от плащанията към бюджета на ЕИО иначе напускат общността.

И наистина „Желязната лейди” успява да уговори 66% от нетната разлика на вноската на Великобритания да бъде връщана всяка година (така наречения „British Rebate”). И това независимо, че най-големият получател на земеделски субсидии в Европа е … кралицата на Англия.

Все пак политиката на ЕС се променя. Последните изменения ще влязат в сила 2015 г. (2014 г. ще е гратисен период).
Ще отпаднат по-голямата част от квотите и митата за селскостопанска продукция извън Европейския съюз (процес, който е започнал отдавна под натиска на търговските партньори на ЕС).

Плащания над 150 000 евро ще бъдат редуцирани с известен процент и тези средства ще се използват за развитие на селските райони. Ще се обърне по-голямо внимание на мерките за опазване на околната среда. ЕС цели да не стимулира производството, а по-скоро поддържане на ниви и пасища в съответствие с екологични стандарти, без да се произвежда продукция.

Все пак Европа реформира земеделската си политика, макар това да става бавно и мъчително и по възможност без да намалява директните плащания към държавите-членки.

Лобитата в сектора са изключително силни, интересите са големи, а политическите решения се вземат с консенсус.
Какво би се случило, ако европейските лидери изведнъж като по чудо се вслушат в съвета на някои икономисти и изоставят изцяло тази селскостопанска политика, либерализират цените, премахнат всички квоти и спрат субсидиите.

От това, разбира се, ще спечелят всички консуматори, защото ще се продават и доста по-евтини вносни продукти. Ще има и други печеливши, след като милиарди евро ще бъдат пренасочени по други програми - образование, здравеопазване, борба с безработицата, интеграция на малцинствата, а данъкоплатците ще плащат по-малко.

Големите губещи биха били малките и следни ферми и земеделски стопанства, чиито работници ще останат без робота. Не е ясно дали икономиката би абсорбирала тази армия от безработни в други сектори, но е сигурно, че ще настъпят огромни демографски промени и те ще се насочат от селата към големите градове и много селски райони ще запустеят.

В България рядко су виждат красиви и подредени ниви и ферми, но в страни като Франция и Италия те са част от красивия пейзаж. Всички тези неща трудно се измерват с пари, а и такова политическо решение едва ли ще бъде взето.
Все пак настоящите аграрната политика на ЕС се променя, става по прагматична, макар и да трябват години за това.