Следващият управител на БНБ също ще продължи да подписва банкноти български левове. Така гуверньорът на централната банка Иван Искров коментира в „Годината” на Дарик въпроса кога страната ни може да се присъедини към еврозоната. Искров, чийто мандат изтича през октомври 2015 г., е категоричен, че влизането на страната ни в единния валутен съюз неминуемо ще се случи, но това няма да стане скоро, защото е по-важно първо да се реформира самият валутен съюз и второ, ние „да свършим домашната си работа”.

Вчера финансовият министър Петър Чобанов заяви, че до края на мандата на правителството ще започне процедурата по кандидатстване в еврозоната. По правило, преди влизането във валутния съюз има минимум две години задействане на т.нар. „чакалня” – т.е. ЕРМ 2. Иван Искров коментира, че към момента страната ни трябва да се въздържи за влизането в банковия съюз за страните членки на еврозоната.

"Това е изгодното за България: нека да има банков съюз там, а след време, когато България се присъедини към еврозоната, тя поетапно и съвсем спокойно ще се присъедини към надзорния механизъм", каза Искров.

На въпрос дали този момент наближава, централният банкер посочи, че към този момент това изобщо не се коментира, а позицията, съгласувана и с кабинета "Борисов", и с кабинета "Орешарски", е, че е хубаво да се изчака да приключи реформата в еврозоната, за да видим към какво се присъединяваме, защото в момента "стреляме по движеща се цел и не знаем, ако тръгнем да се присъединяваме, към какво ще се присъединим".

Другият важен въпрос по темата е, че "имаме доста домашна работа", която трябва да свършим междувременно, най-вече по линия на конкурентоспособността, на структурните реформи, тъй като една страна извън еврозоната е много по-гъвкава по отношение на националните икономически политики, коментира Искров.

На въпрос кога вижда българите да пазаруват с евро в кварталния магазин, той заяви: "Те и в момента пазаруват с евро, само че подписът не е на Марио Драги (председателят на Европейската централна банка - бел. ред.), а на Иван Искров, тъй като българският лев е покрит със съответните активи". Той е категоричен, че и подписът на онзи, който ще оглави БНБ след октомври 2015-а, ще стои под левовите банкноти, които българинът ще ползва. Искров изрази убеждението си, че наследникът му ще прави това дълго време.

Ние ще се присъединим към еврозоната и в това няма спор, но въпросът е кога, а неговият отговор се корени в дадените обяснения и в това, че една страна, която трябва да е конкурентоспособна и най-вече по икономическите политики, е много по-свободна, докато е извън еврозоната, каза Искров.

Той бе категоричен, че законодателните промени за защита на кредитополучателите трябва да се разгледат пакетно. Управителят на БНБ допълни, че и в момента има банки на нашия пазар, които предлагат кредити, чиято лихва е обвързана с банков индекс, но самите кредитополучатели не избират този продукт.

"И в момента голяма част от банките предлагат лихви, които са обвързани с пазарни индекси. И ако попитате банките за статистика, ще видите, че самите кредитополучатели не желаят да се възползват. Защото много добре виждат, че са много по-защитени, когато зависят от решението на местната банка, без значение коя е тя, отколкото когато са обвързани с индекси, които нямат нищо общо с реалния живот в България", каза управителят на БНБ. Не може да се вадят изводи от пет, десет, 110 или 1010 случая на фона на 2,5 млн. кредитополучатели, да се генерализират и от тях да се говори, че нашите банки били злоупотребявали, категоричен е Иван Искров.

"Напротив, постоянно говорим с колегите и там, където обикновено се получават проблемите, самите те казват, че са най-вече по клоновата мрежа, на по-отдалечени работни места, където не са толкова гъвкави. Работят хора, ние сме хора, всеки може да сгреши. И второ, има независима съдебна система. Много от кредитополучателите, които спечелиха дела, забравиха, че е имало такива случаи", каза Искров.

По идеята за отпадане на наказателната такса при предсрочно погасяване на кредит, Искров каза, че този въпрос също не трябва да се абсолютизира и има европейски регулации. "Много е важно дали си връщаш кредита за сметка на свои собствени финансови източници - от по-добра работа, наследство. Обикновено когато е такъв случаят, това се толерира в ЕС и имаш право да направиш предсрочно погасяване без наказателни лихви. Но когато по аналогия с депозитния туризъм, има и кредитен туризъм - обикаляш банките като цветарка и понеже си намерил на някое място с 0,025 по-нисък лихвен процент, да отидеш и да ощетиш предходната банка, която е резервирала ресурс и се ангажирала към депозанти, че ще им плати лихва за еди-какъв си период... Не трябва да се абсолютизират тези въпроси", категоричен е Искров.

Управителят на БНБ допълни, че тази година се очаква кредитирането да отбележи ръст около процент, което е много по-добър показател в сравнение с повечето европейски страни. Ръстът на депозитите се очаква да е 8-9 на сто.

Вече е създадено съвместното дружество между печатницата на БНБ и френската фирма, допълни Иван Искров.