Украинската опозиция заяви, че ще продължи с протестите и отхвърли закона за амнистията за освобождаване на активисти. Парламентът прие закона за амнистията късно в сряда с подкрепата на управляващата Партия на регионите, но опозицията отхвърли условията в закона.

Президентът Виктор Янукович направи няколко отстъпки пред протестиращите, в това число прие и оставката на министър-председателя Микола Азаров. Опозицията обаче настоява президентът да бъде свален от поста си.

Върховният представител на ЕС по външната политика Катрин Ащън заяви след среща с Янукович, че е време за "истински диалог" и за прекратяване на "насилието и заплахите".

Руският президент Владимир Путин каза, че Москва ще изчака до сформирането на новото правителство в Украйна, преди да обсъди отпускането на остатъка от 15-милиардния спасителен заем за Киев, припомня БГНЕС.

Според анализатори, Кремъл може да откаже заема, ако на власт в Украйна дойде антируско правителство, а ЕС да се заеме със спасяването на бившата съветска република.

Путин обсъди кризата с германския канцлер Ангела Меркел. В изявлението на Кремъл след срещата се подчертава, че "всяка външна намеса е недопустима". Меркел настоя Путин да окаже натиск за "конструктивен диалог" за решаване на кризата.

Първият президент на независима Украйна Леонид Кравчук предупреди, че страната е на прага на гражданска война.

Законът за амнистията на демонстранти бе подкрепен с 232 гласа в парламента, 11 депутати гласуваха против, а 173 не са дали гласа си. Амнистията ще влезе в сила, едва след като главният прокурор на Украйна потвърди, че демонстрантите са напуснали всички правителствени сгради в цялата страна.

Лидерът на партия Свобода Олег Тягнибок заяви, че парламентът е приел закон за "заложници", тъй като задържаните активисти ще бъдат освободени едва след освобождаване на всички правителствени сгради.