Руският президент Владимир Путин поиска и получи възможността да използва армията в Украйна до нормализирането на обществената и политическата ситуация в страната.

Стопанинът на Кремъл внесе в Съвета на Федерацията – горната камара на Федералното събрание - обръщение за използването на въоръжените сили на Руската Федерация на територията на Украйна за нормализиране на обществено-политическата обстановка в тази страна.

"Във връзка с извънредната ситуация в Украйна, заплахата за живота на граждани на Руската Федерация, наши съотечественици, личния състав на войнския контингент на въоръжените сили на Русия, дислоцирани в съответствие с международен договор на територията на Украйна (в автономната република Крим) на основание на конституцията на РФ, внасям в Съвета на федерацията обръщение за използване на въоръжените сили на РФ на територията на Украйна до нормализиране на обществено-политическата обстановка в тази страна", гласи обръщението.

Путин подписа и разпореждане за назначаването на държавния секретар на министерството на външните работи Георгий Карасин за официален представител на президента на Русия при обсъждане на обръщението.

Обръщението на Владимир Путин беше разгледано на извънредно заседание на Съвета на Федерацията. Профилните комитети по отбрана и международните въпроси препоръчаха на сенаторите да го подкрепят. Искането на Путин беше гласувано единодушно от законодателите.

Съгласието на Съвета на Федерацията за използването на Въоръжени сили в Украйна не означава в буквален смисъл, че то ще бъде реализирано, заяви държавният секретар във външното министерство Георгий Карасин.

"Съгласието, което получи президентът, в буквален смисъл не означава, че това право ще бъде реализирано мигновено", каза той. Карасин заяви, че въпросът за числеността на руския контингент в Украйна за момента не стои на дневен ред.

По време на извънредното заседание заместник-председателят на Съвета на Федерацията Юрий Воробьов реагира остро на изявление на американския президент Барак Обама по отношение на Русия. Според него Обама е обидил страната и е преминал "червената линия". Воробьов предложи Москва да отзове своя посланик във Вашингтон.

Председателят на горната камара Валентина Матвиенко поръча да се подготви обръщение със съответния текст за изтегляне на посланика от САЩ и то да бъде предложено на президента Путин. Тя подчерта, че крайното решение по този въпрос ще бъде взето от стопанина на Кремъл, но сенаторите са казали своята дума.

Решенията, взети в Москва, получиха мигновен отговор в чужбина, съобщава БГНЕС.

При по-нататъшно разпространение на насилието в източните региони на Украйна и Крим, Русия си запазва правото да защитава интересите си и живеещото там рускоезично население – това бе основата теза, застъпена от Владимир Путин по време на телефонните му разговори с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, американския президент Барак Обама и френския му колега Франсоа Оланд.

Разговорите се провели по инициатива и на тримата събеседници на Путин. Той наблегнал също върху реалните заплахи за живота и здравето на руските граждани и съотечественици на украинска територия.

В 90-минутния разговор Барак Обама каза, че Русия е нарушила международното право и предупреди, че САЩ и съюзниците им ще вземат ответни мерки, гласи съобщение на Белия дом. Обама предупредил, че ако Москва продължи да нарушава международните закони, това ще я доведе до по-нататъшна "политическа и икономическа изолация".

Той призова Путин да изтегли частите от Крим и да се въздържа от каквато и да е намеса другаде в Украйна. Държавният глава на САЩ призна наличието на дълбоки културни връзки между Украйна и Русия, както и да бъдат защитавани етническите руснаци в бившата съветска република.

Но той посочи, че най-подходящият начин за това е диалогът с правителството в Киев и с международни посредници на място, назначени от Съвета за сигурност на ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). След разговора Белият дом съобщи, че Обама е наредил да бъде спряна подготовката на САЩ за срещата на Г-8 в Сочи през юни.

Още по-тежки оценки направи държавният секретар на САЩ Джон Кери. "Ако няма незабавни и конкретни стъпки на Русия за намаляване на напрежението, последиците върху американско-руските отношения и международното положение на Русия ще бъдат дълбоки", заяви Джон Кери в декларация, цитирана от АФП.

Действията на Москва не само че нарушават международните договорености, но и "заплашват мира и сигурността на Украйна и на региона като цяло", добави той.

Върховният представител на ЕС по външната политика Катрин Аштън настоя Русия да се въздържи от разполагането на военни части в Украйна и да спазва международното право. "Осъждам днешното решение на Русия за използването на въоръжени сили в Украйна. Това е своеволна ескалация на напрежението", заявява тя.

Аштън свиква извънредната среща на външните министри на ЕС на 3 март, след което ще разговаря с руския външен министър Сергей Лавров и ще посети Киев

Заради обстановката около Украйна Съветът заа сигурност се събра на извънредно заседание. Постоянната представителка на САЩ в ООН Саманта Пауър заяви, че решението на Съвета на федерацията е "колкото опасно, толкова и дестабилизиращо".

"Интервенцията няма законова основа, тя всъщност нарушава задължението на Русия да защитава териториалната цялост и независимостта на Украйна", отбеляза Пауър. Тя предложи в Украйна да бъдат веднага изпратени международни наблюдатели, включително от ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

"Не може да има никакво оправдание за външна военна намеса в Украйна – виждане, което аз изразих пред президента Путин, когато говорихме вчера", заяви британският премиер Дейвид Камерън.

Украинските власти реагираха реципрочно. Временният президент на Украйна Олександр Турчинов заповяда въоръжените сили на Украйна да бъдат приведени в пълна бойна готовност. Засилени са и мерките за сигурност около ядрените съоръжения, летища и други "стратегически обекти".

Външното министерство на Украйна се обърна към НАТО с молбата "да разгледа използването на всички възможности за защита на териториалната цялост и суверенитета на Украйна". Аналогична молба е отправена и към ЕС и САЩ, предаде "Интерфакс".

Телефонна дипломация течеше и по трасето Киев-Москва. Руският премиер Дмитрий Медведев е уверил украинския си колега Арсений Яценюк, че Русия още не е взела решение да вкара войски в Украйна. Това обяви самият Яценюк на пресконференция в събота вечерта.

"С политически диалог с нашите западни партньори, с Руската федерация и преди всичко чрез политически диалог вътре в страната ще решим всички сложи въпроси", посочил той. Проведен е и разговор между председателя на руската Държавна дума Сергей Наришкин и Олександър Турчинов, който е и председател на Върховната Рада.

Наришкин предупредил, че Русия ще използва войска, ако бъде използвана сила срещу цивилни граждани в Крим и Източна Украйна.

В самия Крив обстановката бе сравнително спокойна. На летището в столица на автономията Симферопол кацна първия пътнически самолет от Киев, отворено е и въздушното пространство над града, което бе затворено от петък заранта.

Депутатите от градския съвет на Севастопол гласуваха да не се подчиняват на решението на новите власти в Украйна и в подкрепа на референдума в Крим за разширяване на автономния му статут. Кримското правителство реши да изтегли референдума от 25 май за края на този месец

В същото време положението в Източна и Южна Украйна остава неспокойно. Имаше сблъсъци в Харков с много ранени. Искания за референдум се чуват и в индустриалното сърце на Украйна - Донецк. Там участниците в проруски митинг не успяха да завземат с щурм сградата на местната администрация, но смениха украинския флаг с руски. Украинският флаг бе свален и от администрацията на град Одеса.

Президентът ни Росен Плевнелиев призовава за прекратяване на всякакви провокативни действия, които могат да доведат до непоправими последствия както за региона, така и за международния ред. България е за запазване на суверенитета, териториалната цялост и демократичното бъдеще на Украйна, посочи Плевнелиев.

Най-важно сега е да се гарантира стабилността, реда и законността в страната, заяви на свой ред външният ни министър Кристиан Вигенин.