До 2020 г. пространството около нашата планета ще се задръсти от отпадъци, ако не се вземат спешни мерки, показват данните на Руската агенция за космически изследвания. Неизползваемите отломки може да повредят действащите спътници, а част от боклука може да навлезе и в атмосферата.

За да помогнат за почистването на космическия отпадък, български учени разработват система за наблюдение и маркиране на замърсените участъци, съобщи БНТ.

Изстрелването на първия изкуствен спътник през 1957 г. слага началото на космическата надпревара между САЩ и Русия. Тогава обаче едва ли някой си е давал сметка, че само пет десетилетия по-късно земната орбита ще заприлича на сметище.

По данни на НАСА в момента в Космоса има поне 500 000 хиляди обекта с размер над 1 см.

“Това са части от трети степени на ракети и изразходвали ресурса си спътници. Например нашият спътник “България 1300”, който страната ни изстреля през 1981 г., вече е изразходил ресурса си, но ако ние не го свалим на Земята и не изгори в атмосферата, той ще стои в орбитата около 550 години”, обясни доц. Алексей Стоев от Института за космически изследвания и технологии към БАН.

“В тези отпадъци се съдържат много ценни и скъпи метали, които биха могли повторно да се използват”, уточни проф. Гаро Мардиросян от същия институт.

Отломките се движат със скорост 28 000 километра в час и могат да нанесат непоправими щети както на изкуствените сателити, така и на Международната космическа станция. Първата мисия за улавяне на боклук е планирана за 2020 г. Дотогава екип от учени, сред които и българи, ще се опитва да предпазва летателните апарати, само че от Земята.

Доцент Стоев отговаря за малка група изследователи, които ще наблюдават движението на космическия боклук от станция в околностите на Стара Загора. Данните им ще помагат, за да се насочват летателните апарати в морето от боклук.

“Ние трябва да знаем динамиката на общия брой отпадъци, така че, като тръгне да се планира една космическа мисия да се избере орбита, да се избере съответно време на стартиране. Така че да се премине през области, които са минимално замърсени”, поясни доц. Стоев.

Учените трябва да започнат работа тази есен, а първите резултати се очакват в края на годината.