Крайно време е дъжавата да се заеме сериозно със сивия сектор в поризводството на алкохолни напитки. Това коментира в интервю Иван Папазов, изпълнителен директор на"Винпром Пещера"

- Над 60% от производството на високалкохолни напитки и вина е в сивия сектор. Как се отразява това на компании като „Винпром Пещера”, която е сред най-големите данъкоплатци? Като производител на акцизни стоки пък имате и сериозен принос към попълването на държавната хазна.

- Нелегалното производство на алкохол е стара тема и е крайно време държавата да се заеме сериозно с този проблем. Това производство пречи на редовните фирми от сектора чрез нелоялната конкуренция и ощетява държавната хазна, заради несъбраните акцизи и данъци. Не на последно място излага здравето на хората на голям риск, защото те консумират продукти, произведени в нехигиенични помещения, от какви ли не суровини, без никакъв санитарен контрол. Тук говорим за добре организиран бизнес - милиони литри алкохол годишно се продават в заведенията в планинските и морски курорти под марката “домашна ракия” и “домашно вино”.

- Въпреки негативите върху бизнеса, които предизвиква нелегалното производство, Вашата компания отчита добри резултати за миналата година. Как успявате да се справите в тези условия?

- Да, така е. Към края на миналата година преработихме над 40 хиляда тона грозде. Продуктите ни имат запазено място на всяка българска трапеза. Лоялните ни потребители в България са изключително много, а вече продаваме българското вино и високоалкохолни напитки и в още 40 държави на 4 континента. С тези резултати нашата компания показва, че е отличен посланик на България по света.

- И въпреки това, България не успя да се пребори за обявяването на ракията за национална напитка в EC. Как да бъдат българските производители още по-успешни в чужбина?

- Ще помогне, ако държавата погледне по-стратегически на нашия отрасъл. Производството на вина и високоалкохолни напитки има потенциал да участва в цялостната визия за индустриализация на икономиката ни и развитието на експортния потенциал на страната. Оттам ще има иновации, развитие на научния потенциал, по-висока и качествена заетост, а в следствие - и повече приходи за държавната хазна.

- Какво още е нужно да направи държавата, за да подкрепи бизнеса?

- Да гарантира стабилна среда с ясни правила за всички участници на пазара. Случва се нормативните актове да си противоречат един на друг и да има ненужно голяма тежест с различни наредби. Въвеждат се мерки, купуват се да кажем измервателни уреди, правят се промени, които струват изключително скъпо. В крайна сметка, цялата тази тежест се оказва ненужна и наредбата се отменя, но цената вече е платена - и от нас, и от потребителите. Не споделям практиката в нормативната уредба да се въвеждат механизми за контрол, финансовата тежест от които да пада изцяло върху плещите на бизнеса, а не върху контролните органи. Този подход е непродуктивен, както за бизнеса, така и за държавата.

- До каква степен споделяте предложените мерки за намаляване на административната тежест за българските фирми?

- Тази тежест трябва да се облекчи и аз подкрепям всяка разумна мярка, която би довела до това. Нека промените в нормативните актове, за които споменах, да водят до усъвършенстване на правилата и намаляване на административната тежест за гражданите и за бизнеса.. Много от правилата, свързани с регулирането на икономиката ни, се определят на наднационално ниво. В тази връзка очаквам българската държава да бъде по-активна на ниво европейски институции, по време на преговори, експертно обсъждане и приемане на законодателни актове на Европейския съюз. В тези случаи позицията на българската държава трябва да се съобразява и с интересите на българския бизнес.

- Какви инвестиции бяха направени във „Винпром Пещера” за последната година?

- Ние непрекъснато инвестираме в нови технологии, разширяваме производствените площи и засаждаме нови лозя. Нашият отдел „Научно развойна дейност” е в много пряк контакт с производствения отдел. Така непрекъснато се развиваме, подобряване качеството си и производствените си възможности. През последната година успяхме да въведем няколко нови технологии, отново с цел по-високо качество. Концентрирахме се повече върху управлението на лозята и развитието на човешкия капитал. Обърнахме повече внимание на хората, нашия основен ресурс.