Почина „последната истинска американска аристократка“
Рейчъл “Бъни” Мелън, заможна покровителка на модата и изкуството, приятелка на бившата първа дама на САЩ Жаклин Кенеди и политически дарител, който финансира със стотици хиляди долари бившия кандидат за президент на САЩ Джон Едуардс, които той използва, за да скрие любовницата си, е починала вчера на 103-годишна възраст.
Семейството на Мелън и нейният дългогодишен адвокат съобщават, че тя е починала от естествена смърт в любимото си имение във Вирджиния, простиращо се на площ от 4 000 акра, където често е посрещала кралски особи, звезди и политици, и рядко е напускала, пише The Guardian.
Мелън е живяла почти в уединение, като в живота й са преобладавали изкуството, модата, конете, редките книги и изключителните градини.
След като прекарва по-голяма част от живота си в опити да се скрие от света, тя попада в светлината на прожекторите, когато през 2011 г. Едуардс е обвинен, че използвал пари от кандидатпрезидентската си кампания , между които и 750 000 долара от Мелън, за скрие за съществуването на любовницата си Риел Хънтър и тяхното дете. По-късно той е оправдан, а Мелън не е обвинена в нарушаването на закона.
Според нейни приятели Мелън трябва да бъде запомнена повече с нейния принос към света на градинарството, изкуството и модата, отколкото със този скандал. “Тя е невероятен човек,” казва нейният приятел, вътрешния дизайнер Браян Хъфман. “Последната истинска американска аристократка.”
Дядото на Мелъм Джорд У. Ламбърт създава компанията Listerine. Нейният баща Джералд Ламбърт пък основава компанията Warner-Lambert, която произвежда всичко от дъвки Dentyne до самобръсначки Schick, преди да бъде придобита от Pfizer за 110 млрд. долара през 2000 г.
Вижте още: Милионерка завеща 38 млн. долара на медицинска сестра
През 1932 г. тя се омъжва за Стейси Баркрофт Лойд Младши, бизнесмен, които се занимава и с отглеждането на коне. След развода им тя се омъжва за неговия приятел Пол Мелън, син на влиятелния банкер и политик Андрю Мелън, който по това време се смята, че е бил най-богатият човек в света. Пол Мелън, известен колекционер на предмети на изкуството, филантроп и собственик на породисти коне, умира през 1999 г. на 91-годишна възраст.
Хъфманй, който запознава Мелън с Едуардс, казва, че политикът й приличан на Джон Кенеди. В крайна сметка тя му дарява повече от 6 млн. долара без да продполага, че той използвал част от парите, за да крие съществуването на любовницата си.
Мелън е била легенда в градинарството и в дизайна на дрехи, според Хъфман. Когато била на 5 години нейният баща й подарил малка градинка вкъщи, с което породил любовта й към градинарството.
Мелън, която е самоук ботаник, е помолена от своята приятелка Жаклин Кенеди да проектира градината с рози на Белия дом. Тя създава и друга градина в Белия дом, която е посветена на Джон Кенеди след смъртта му. Библиотеката на Мелън, в която се намира нейната колекция от редки книги, ръкописи, творби на изкуството и други неща свързани с нейните хобита, е една от най-големите съкровищници за информация свързана с градинарството и се посещава от учени от цял свят.
Мелън е била известна и с изключителния си вкус, както към модата, така и към декорацията.
За нейния гардероб се е грижел на испанския дизайнер, Кристобал Баленсиага преди да се оттегли. След това френският дизайнер Юбер де Живанши поема щафетата и првръа в ода нещата, които тя пише, според Vanity Fair.
В колекцията и от предмети на изкуството има и картина на Марк Ротко, за която се смята, че струва 125 млн. долара.
Мелън и нейният съпруг Пол подкрепяли множество филантропски каузи, но били известни и с това, че обичали да се наслаждават на живота. Те имали жилища в Антигуа, Париж, Ню Йорк, Вашингтон, Нантъкет и кейп код, както и собствена писта за техния частен самолет. Били приятели със сем. Кенеди и кралица Елизабет и принц Чарлз. Дорти и когато наближавала 100 г. Мелън практикувала методът Пилатес ежедневно, който научава от самия Йозеф Пилатес през 50-те години на миналия век.
Въпреки всичко, тя никога не е търсела публичност. Мелън смятала, че името на една дама трябва да се появява във вестника три пъти за целия й живот – за нейното първо явяване в обществото, за нейния брак и за нейния некролог, казва Хъфман.