Задържан от властите милиардер, който успява да натрупа състояние като посредник в тъмната газова търговия на Русия с Украйна, може би държи ключа за щатските законодатели, които искат да наложат по-сериозни санкции срещу кръга около президента на Русия Владимир Путин.

Украинецът Дмитрй Фирташ, арестуван по-рано този месец във Виена със заповед от САЩ по обвинения в предлагане на подкуп и други обвинения, може би притежава ценна информация за руския държавен газов износител Газпром, според Михаил Корчемкин, бивш съветски държавен анализатор и основател на базираната в Пенсилвания East European Gas Analysis.

След като Русия присъедини към територията си Крим, Сенатът на САЩ одобри проектозакон за спешно финансиране, което ще позволи разширяването на обхвата на санкциите срещу всеки високопоставен държавен руски служител, замесен в значителни случаи на корупция.

“Този закон ще позволи на САЩ да разследва всеки член от обкръжението на Путин,” според Маша Липман, анализатор в Carnegie Moscow Center.

Миналата седмица президентът на САЩ Барак Обама увеличи обхвата на финансовите санкции до още 20 руснаци - милиардери и банка, между които братята Аркади и Борис Ротенберг, които имат общи инвестиции с Фирташ в Украйна и Русия. Компании на братята Ротенберг са получили обществени поръчки за 7 млрд. долара за Олимпийските игри в Сочи и са основни доставчици на Газпром.

Четиридесет и осем годишният Фирташ натрупва своето богатство като брокер по газовите сделки между Русия и Украйна, която е един от най-големите пазари на Газпром. Той и негов партньор са притежавали половината от RosUkrEnergo, която е основана през 2004 г. и се оказва единственият украински газов вносител в периода 2006-2009 г.

Газпром е контролирала останалата половина от RosUkrEnergo, за която украинските тайни служби информираха през 2005 г., че може би индиректно е под контрола на Семьон Могилевич, който е в списъка на най-издирваните престъпници на ФБР. Фирташ нееднократно е отричал каквато и да била връзка между Могилевич и RosUkrEnergo.

Въпреки това, според бившия посланик на САЩ в Киев Уилям Тейлър, че самият Фирташ му е споделял, че има нужда от позволението на Могилевич, за да влезе в доходоносния газов бизнес с Газпром, според документ публикуван от Wikileaks.

Вижте още: Олигарсите, замесени в най-скъпата Олимпиада в историята

“Фирташ може да знае дали украински държавни служители и ръководители в Газпром и Газпромбнк са имали лични финансови интереси при тези сделки” според бившият заместник председател на Газпром Александър Рязанов.

Години наред Газпром е продавала на Украйна газ на по-ниски цени в сравнение с тези за Западна Европа като жест на добра воля към бившата съветска република. Сделките на RosUkrEnergo са позволявали на компанията да продава евтин газ от Тюркменистан на много по-високи цени в Европа, което помагало за субсидирането на местния украински пазар. Акционерите в Газпром критикуваха схемата по това време заради включването на ненужен играч в сделки, които руският газов монополист е можел да осъществява сам.

Двете компании, които са основните стълбове на икономиката на Владимир Путин – най-големият производител на природен газ в света Газпром и държавната петролна компания Роснефт, вече са сред потенциалните мишени за санкции. Главният изпълнителен директор на Газпром Алексей Милер и този на Роснефт Игор Сечен може да бъдат сред лицата, на които ще бъде забранен достъп до ЕС, писа германското издание Bild на 15 март.

Обама подписа отделна заповед на 20 март, упълномощавайки евентуални санкции над руски индустрии като енергетика, финанси, минно дело и отбрана. Базираната в Санкт Петербург банка „Россия“, основана от трима сътрудници на Путин през 1990 г., беше поставена в списъка за санкции за това, че е “личната банка на висши руски държавни служители.”

Руският опозиционен лидер Алексей Навални, който е под домашен арест в Москва, заяви на 20 март, че Милер и Сечин, в ролята си на дългогодишни сътрудници, трябва да бъдат засегнати от санкциите на Запада.

Милер и Сечин са работили за Путин през 90-те години в кметството на Санкт Петербург.

Фирташ, чието състояние се оценява на 2.3 млрд. долара според киевското списание „Кореспондент“, е бил арестуван на 14 март по обвинения в корупция и криминална дейност според изявление на австрийската полиция. Обвиненията са в резултат на продължило няколко години разследване от страна на ФБР и не са свързани със случващото се напоследък в Украйна, според Министерството на правосъдието на САЩ.

Вижте още: Жените на руските олигарси

Фирташ, който притежава титаниеви активи в Крим, е платил рекордните 125 млн. евро гаранция на 20 март, за да бъде освободен. Той е разкритикувал ареста като “чисто политически” акт.

Обвиненията срещу него са свързани с подкупи, платени от швейцарската компания Bothli, контролирана от Firtash за придобиване на лиценз за добив на титаний в индийския щат Андра Прадеш.

Обвиненията срещу Фирташ изглежда имат за цел да го отведат в САЩ, където да бъде убеден да сключи сделка с прокуратурата срещу информация за Газпром и хора, близки до Путин според анализатори.

Евентуални разкрития, които покажат, че мениджърите на Газпром са причинили загуби на щатските инвеститори, които притежават повече от половината от депозитарните разписки на компанията, могат да доведат до санкции, големи глоби и съдебни дела. Политическото протеже на Путин Дмитрий Медведев бе председател на Газпром в периода 2002-2008 г.

Двама други милиардери, близки до Путин, бившият консултант на Газпром Алишер Усманов и Роман Абрамович, които са акционери в лондонски футболни отбори, също са сред кандидатите за санкции, според Навални.

По-голяма част от 14-те млрд. долара на Абрамович идват от продажбата на Sibneft, петролната компания, която той придобива за около 100 млн. долара през 1996 г. Той я продава на Газпром за 13 млрд. долара десетилетие по-късно.

Усманов пък е най-богатият руснак с лично състояние оценявано на 17.4 млрд. долара. Той е ограничил част от инвестициите си в САЩ през тази година, продавайки акциите си в Apple Inc. и намалявайки дела си във Facebook Inc.

“Всеки трябва да реши дали иска да върне активите си в Русия и да стои зад затворени граници,” казва Липман от Carnegie Moscow Center. “Това е мрачна перспектива за много хора.”