Как се става милиардер е въпрос, на който едва ли може да се даде еднозначен отговор. Но е ясно, че в някои страни да станеш милиардер е далеч по-лесно, отколкото в други. Може би истинският въпрос е, как една икономика може да създава милиардери?

Историите на 1000 мъже и жени, които печелят минимум 1 млрд. долара и които се появиха в списъка на най-богатите хора на планетата за периода 1996-2010 на списание Forbes –„Суперпредприемачите”, са изследвани в статията “Суперпредприемачите и как вашата страна може да ги привлече”, публикувана от Центъра за политически науки. Излседването бе публикувано в бюлетина на Института по пазарна икономика.

Оригиналното изследване показва, че тези мъже и жени са основали половината от най-големите фирми, създадени след края на Втората световна война.

Делът на „суперпредприемачите” се различава значително в различните държави. В Хонконг той е най-голям - около трима на милион души, следван от Израел, САЩ, Швейцария и Сингапур. САЩ са около 4 пъти по-предприемчиви от Западна Европа и 3 пъти повече от Япония.

Има силна корелация между високия дял на „суперпредприемачите”, от една страна и ниските данъчни ставки и ниското регулаторно бреме, от друга.

Страните с висок дял на „суперпредприемачерството” също така се радват на повече филантропия.

Държавите с правна система от англосаксонски тип имат най-висок дял на „суперпредприемачеството”.

Техният дял е повече от два пъти по-голям в сравнение със страните с континентална правна система, три пъти по-голям от страните със скандинавска правна система и 5 пъти по-голям от страните с френски модел на правораздаване.

Авторите също така установяват, че правителствени и наднационални програми за стимулиране на предприемачеството като Лисабонската стратегия на ЕС до голяма степен се провалят.

Същевременно правителствата могат да насърчават предприемачеството чрез намаляване на данъците и най-вече на данъците върху капиталовите печалби, които имат особено голямо влияние върху предприемчивостта, но същевременно генерират относително незначителни приходи в хазната, чрез намаляване на регулациите и чрез стриктно съблюдаване на правото на собственост.

„Суперпредприемачите” обикновено са високо образовани. Само 16% от тях в САЩ са без висше образование, в сравнение с 53% от самонаетите и 54% от наетите.

Вероятността „суперпредприемач” в САЩ да притежава докторска степен е 5 пъти по-голяма в сравнение със средните стойности за цялото население. А една трета от „суперпредприемачите” имат образование от 14-те най-добри американски университета в сравнение със само 1% от цялото население.

Високите дялове на самонаетите и на иновативното предприемачество са еднакво важни за икономиката. Същевременно те не са синоними и управляващите не би следвало да приемат, че мерки, които насърчават самонаетите, задължително ще стимулират и предприемачеството.

Докато много от успешните предприемачи са създали малки компании, не всички самонаети са иновативни предприемачи - в смисъл на успешно развиващи нови продукти или услуги.

Например делът на самонаетите е висок в държави като Гърция, Турция, Испания, Португалия и Италия, с ниско равнище на иновативно предприемачество.

САЩ имат значително по-нисък дял на самонаетите. В Силициевата долина това равнище е наполовина от средното за Калифорния.

Управляващите би следвало да използват определение за предприемачество, което се основава на иновативността. То би си пасвало по-добре с това, което повечето управляващи желаят за техните страни – технологичен прогрес и икономически растеж, който е от полза за всички граждани.