Четвърт век след края на Студената война Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) ще понижи през тази седмица прогнозите си за икономическия растеж, тъй като новият сблъсък между Изтока и Запада в Украйна вреди на много посткомунистически държави.

ЕБВР, която е създадена през 1991 г., за да инвестира в страните от бившия ъветски блок в Източна Европа, открива годишната си среща утре на фона на сътресенията, които засягат дори и икономики далече от епицентъра на кризата в Крим и източна Украйна.

Конфронтацията съвсем не е толкова сериозна, колкото Студената война, но въпреки това от ЕБВР се притесняват за последствията.

"Всички говорим за последствията за Украйна и Източна Европа, но положението е много сериозно и в Централна Азия," казва президентът на ЕБВР Сума Чакрабарти преди тридневната среща на банката във Варшава.

В последните години ЕБВР разшири обхвата си на действие извън Източна Европа и бившите съветски републики в централна Азия и достигна до Монголия, Турция и икономиките засегнати директно или индиректно от Арабската пролет като Мароко, Египет, Тунис и Йордания.

Русия обаче си остава най-големият пазар на банката, а икономическите проблеми там се увеличаваха доста преди Москва да анексира Крим през март, навличайки си санкции от САЩ и ЕС.

Финансирането на ЕБВР в Русия намалява през миналата година до 1.8 млрд. евро, в сравнение с 2.6 млрд. евро през 2012 г., което според банката се дължи на "тежките инвестиционни условия".

Санкциите от Запада бяха насочени към ограничен кръг от руснаци и компании, а според Чакрабарти засега върху ЕБВР не е оказван натиск от основните й акционери, страните от Г-7, да намалява инвестициите в Русия.

Растежът на руската икономика обаче се забавя рязко на фона на отлива на капитали, отчасти поради факта, че Западът ще засили санкциите.

В началото на 2014 г. от ЕБВР прогнозираха, че руската икономика ще нарасне с 2.5%. Преди две седмици МВФ обаче понижи прогнозата си до 0.2% ръст, а ревизираната оценка на ЕБВР, която ще бъде обявена на срещата, вероятно ще бъде подобна.

Въпреки ръста на развиващите се пазари напоследък цените на акциите на руските компании падат с 20% от ноември насам, а спадът дори на борсите в Полша и Унгария е 7-8%. Всичките те се представят много по-лошо от индекса на развиващите се пазари MSCI, който губи едва 1% за периода.

Прогнозите за Турция, която е другата голяма икономика в портфейла на ЕБВР, също вероятно ще бъдат занижени, докато бавните темпове на възстановяване в страните от еврозоната, които са големи инвеститори в Централна и Източна Европа и потребители на стоките от региона, ще се отрази на прогнозата за целия регион, която през януари бе за ръст от 2.7%.

Централна и Източна Европа имат проблем, които надхвърлят последствията от украинската криза.

Кредитирането от страна на местните подразделения на австрийските, италианските, германските и гръцките банки се забавя в части от региона след кризата в еврозоната. Нивата на лошите кредити също са високи, особено в страните от бивша Югославия, България и Румъния.

Политическото проблеми също не са малко, в това число вероятността Полша да разхлаби фискалната си дисциплина преди изборите следващата година. Политиката на Унгария също се следи отблизо, докато падането на правителството на Словения през миналия месец предизвика криза.

Кипър ще стане първата държава от страните от еврозоната получили помощни средства, която ще бъде подпомогната от ЕБВР с до 700 млн. евро в следващите шест години. Либия също ще направи първа крачка към подобна помощ.