Три причини защо 17 000 са много за Dow Jones
Един от основните доводи пред бичи-настроените инвеститори за по-нататъшен ръст на щатските индекси, които и в момента са при рекордни стойности са паричната политика на Фед и възстановяването на щатската и световната икономика.
Ето кои са трите основни причини, които карат някои инвеститори да смятат, че индексът на сините чипове Dow Jones не заслужава да е при ниво от 17 000 пункта, като се е повишил със 155% от 2009 година и с 31% за последните 18 месеца.
Никой не купува акции реално.
Акциите поскъпват, но нито институционалните инвеститори, нито индивидуалните инвеститори повишават своите позиции. През изминалата седмица щатските взаимни фондове са изтеглили 921 милиона долара от пазара, както 451 милиона долара предходната седмица.
Като цяло процентът на домакинствата, притежаващи корпоративни акции се е понижил от 67% през 2002 година до 45% през май тази година.
Корпоративните печалби не растат
Логично е подобен ръст на щатските индекси да се предопределя от ръст в печалбите на щатските компании. Това обаче, не е точно така. Корпоративните печалби са се понижили с 9.8% през първото тримесечие на годината, което е най-голямото им понижение от четвъртото тримесечие на 2008 година. За последните четири тримесечия корпоративните печалби са се понижили с 3%.
Това кара пазарни специалисти като Дъг Шорт, да смятат, че широкият щатския индекс S&P 500 е надценен с между 51 и 85% на база съотношение цена-печалба.
Анализатори от Goldman Sachs публикуваха през изминалата седмица доклад, в който се сочи понижение на маржина на печалбата на щатските компании от 10% на 8.7% от брутния национален продукт на САЩ.
Липсват алтернативни инвестиции
Вместо по-висока цена на стоките и услугите и по-евтина щатска валута, реалният резултат от политиката на евтини пари от Фед са инфлация на фондовите пазари.
Ниските лихви направиха инструментите с фиксиран доход слабо желани, като в търсене на доходност инвеститорите се насочиха към „високорискови корпоративни облигации“.
Лихви от 2.5% по 10-годишни щатски държавни облигации не са особено привлекателни в условията на инфлация от близо 2%.