"България не би могла да бъде по-добре, благодаря, че попитахте", пише блог на Financial Times, коментирайки събитията в българския банков сектор и политика. Изданието припомня накратко развитието на ситуацията през последните дни - кризисните преговори между политическите лидери вчера, проблемите около Корпоративна търговска банка (КТБ) и Първа инвестиционна банка през изминалата седмица.

Европейската комисия пък одобри кредитна линия от 3.3 млрд. лв. (1.7 млрд. евро) в помощ на затруднените банки, съобщава bTV.

Това вероятно е най-добрия възможен момент да започне търговията с новите български еврооблигации, посочва авторът, припомняйки "добре приетата емисия" от миналата седмица. Предишната емисия облигации на България бе преди година. Новите дългови книжа днес се търгуваха при лихва 3.1%, отбелязва изданието, допълвайки, че "за да се изплашат инвеститорите на този пазар, са необходими нещо повече от финансова и политическа нестабилност".

Изданието цитира също така анализ на японската финансова институция Номура (Nomura) от петък. С дял на брутните кредити спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) от 72.9% и над 70% от активите чуждестранна собственост, българската банкова система е малко по-малка от средното, но структурата й е подобна на тази в голяма част от региона.

Последно бе съобщено, че делът на необслужваните кредити е 17.1%, но според БНБ сега може да се е повишил до 18%. Резервите за "лоши" кредити обаче са умерени на ниво около 49% от проблемните кредити. След съпоставяне на всички тези цифри, текущия нетен недостиг, който правителството може би ще трябва да покрие, ако проблемът се разрасне още повече, е около 6.3% от БВП или 2.6 млрд. евро, според анализаторите на Номура.

На пръв поглед България изглежда е в добро кредитно положение, според чистите цифри. Бюджетният дефицит тази година е около 2% от БВП и през идната година ще се понижи до 1.1%, задлъжнялостта е около 22% от БВП тази година след 18.6% през предходната, инфлацията е ниска разходи за банкова рекапитализация, то макроикономическата картина няма да се промени особено много, отбелязват експертите.

Истинският проблем в България е, че продължителните протестни действия и изборите, които нямаха решителен резултат, на практика доведоха до неуспешно, технократско правителство, което вероятно може да направи малко от политическа гледна точка, за да помогне за разрешаване на ситуацията.

Следователно БНБ е единственият играч на полето, като това положение вероятно ще се задържи до изборите на 5 октомври. По този начин дестабилизиращите сили все още имат известно време, за да причиняват проблеми, отбелязва изданието. Опасения обаче идват от евентуалната реакция на банковата система, която до голяма степен е чуждестранна собственост, както и на местните вложители.