Номофобия – пристрастеността към телефона вече има име
Хората обичат смартфоните си. Много.
Доколко обаче е нормално да си втренчен в екрана по цял ден?
Вече има име, с което психолозите описват пристрастеността към телефона – номофобия. Това е дума образувана от no mobile phone phobia, или ибаче казано страх от липсата на телефон.
Много млади хора наистина имат тази фобия.
Те чувстват паника или отчаяние, когато са разделени от смартфона си. Още по-сериозно е състоянието, когато им се струва, че телефона непрекъснато звъни и ли вибрира и се проверява непрекъснато, като се оказва, че не е звънял.
Пристрастието към телефона е подобно на други пристрастявания. При нея има нарушена регулация на допамин, казва д-р Дейвид Грийнфийлд от Университета в Кънектикът.
Всеки път, когато видите известие на телефона ви, в мозъка ви се отделя малко допамин – той е невростимулант и ви подсказва, че има нещо приятно – може би съобщение от любим човек.
Вие обаче не знаете какво е известието и дали имате такова. Това ви кара непрекъснато да проверявате и проверявате телефона, търсейки нещо. Д-р Грийнланд нарича телефона „най-малката слот машина в света“. Вие играете и играете на нея, надявайки се на печалба.
Виж още: Няколко признака, че сте пристрастени към телефона си
63% от американците казват, че проверяват телефона си по един път на час, а 9% казват, че проверяват на всеки 5 минути!
63% казват, че ще бъдат разстроени, ако излязат от вкъщи без телефона си. Голяма част от тях казват, че биха се върнали да си го вземат, дори и да са излезли за кратко, като ду супермаркета, например.
Хората, които имат номофобия, дори не знаят за това. Може би 1% от хората я имат до такава степен, че да оказва влияние над живота им.
Д-р Грийнфлед казва, че номофобията е само малка част от големия проблем на пристрастяването към интернет.
“Смартфонът е просто един по-лесен начин да проверявате социалните мрежи. Към него е два пъти по-лесно да се пристрастите, просто защото е по-достъпен.
Получаването на много „лайкове“ в Instagram и Facebook създава усещане за собствена важност, което не е реално.
“Това чувство, че ще изпуснем нещо, ако не си проверим профилите е измамно. Това, което се случва в онлайн света ни, не не равно на това, което се случва реално в живота ни,“ казва Грийнленд.
В Калифорния и вече има програми за „електронна детоксикация“, нещо като рехабилитационни центрове, където се учите да живеете без електронни устройства. В Китай правят лагери за тийнейджъри без смартофни и др. устройства.
Можете да си свалите приложение като Menthal, което показва колко време прекарвате на телефона си всеки ден. Голяма част от хората просто не си дават сметка колко часа им се събират и биха били шокирани, ако разберат!