Нашето разбиране и лечение на психични заболявания напредна доста през вековете - и слава, Богу. Не беше толкова отдавна обаче, когато хората, които са считани за "луди", са държани в заключени помещения и оставяни да умрат в плачевни условия.

Дори и днес се счита за срамно и неудобно, ако човек от семейството е обявен за луд.

Но какво, ако това лице е най-могъщият човек в държавата?

Историята е пълна с кралски особи, които може да не са били диагностицирани като психично болни от медицински специалист, но път техните действия и поведения са квалифицирани като "лудост" от неспециалистите.

Крал Джордж III

По времето, когато умира, крал Джордж III не може нито да вижда, нито да чува и се счита за напълно луд.

Разказват се легенди за неговото състояние, като например, че се е опитал да се ръкува с дърво, мислейки си, че е кралят на Прусия. Смята се още, че урината му е била червена.

Той управлява Англия от 1760 до 1820 г. и освен с лудостта си, е известен с това, че е загубил американските колонии по време на царуването си.

Съвременните диагнози на неговия случай включват шизофрения, биполярно разстройство, сексуална неудовлетвореност или наследствено заболяване на кръвта, известно като порфирия.

Порфирията може да имитира симптомите на лудост и се характеризира с червена урина.

Шарл VI

Той е известен в историята като Лудият Шарл.

Става крал на Франция на 11 години, през 1368 г., а неговите чичовци управляват, докато навърши 21. Те съсипват финансите на страната и предизвикват бунтове.

Шарл ги гони и възстановява доверените съветници на баща си. Щастливият период обаче трае само около четири години.

Постепенно Шарл е завладян от идеята, че непрекъснато е преследван от врагове. Той убива част от собствените си рицари, за малко и брат му да загине от неговата ръка.

През годините неговите моменти на просветление стават все по-кратки. Отказва да се къпе, броди из коридорите на двореца и твърди, че е Свети Георги.

Неговата най-известна заблуда е, че тялото му е направено от стъкло. Той отказа да се докосва до предмети и изисква да му бъде направено специално защитно облекло, което да го предпази от счупване.

Днес се смята, че той вероятно е имал биполярно разстройство.

Мария I

Тя също е известна с два прякора – Мария Лудата и Мария Благочестивата. Нейното управление в Португалия започна през 1777 г. и продължава 39 години.

Мария I се счита за добър и компетентен владетел, докато не изпада в делириум през 1786 г. Нейният съпруг Петър Трети умира през тази година, а сина си тя загубва през 1791 г.

Кралицата е толкова дълбоко религиозна, че се приближава до мания.

Тя се счита за прокълната след смъртта на своя проповедник и често крещи, плаче и буйства. Подлагат я на кръвопускане и клизми, които са често използвани за лечение на лудостта.

Вижте още: Най-богатите крале на Африка

Юстин II

Нека се върнем в древността с един луд император - Юстин II. Той става владетел при донякъде съмнителни обстоятелства.

Неговият чичо Юстиниан I го определя за наследник на смъртния си одър, което може да бъде потвърдено единствено от неговия шамбелан Калиник.

Юстин се грижи за финансовото благополучие на империята и е толерантен към малцинствената група християни. По време на неговото управление губи част от Италия и започва война с Персия.

В последните години от живота му, когато съпругата му управлява вместо него, той се опитва да се хвърли от прозореца на двореца си и има периоди на буйстване.

Хуана Кастилска

Историята е дала на тази кралица на Кастилия и Арагон прозвището Хуана Лудата. Смята се, че в центъра на нейната лудост всъщност е стояла ревността.

Нейният съпруг Филип има многобройни любовници, но въпреки това кралицата е дълбоко влюбена в него.

Когато той умира, Хуана пътува из Гранада в продължение на осем месеца с ковчега му. Носят се слухове, че целува и гали трупа му. Нейният баща я изпраща в манастир до смъртта й.

Днес се смята, че е възможно да е страдала от меланхолия, шизофрения или депресия.

Ерик XIV

Легендата разказва, че последното ястие на краля на Швеция Ерик XIV е купа отровна грахова супа.

Той се възкачва на трона през 1560 г., но управлява само осем години. Известен е като интелигентен и начетен.

Ерик предлага брак на няколко жени с кралска кръв през годините (включително кралица Елизабет I), преди да се ожени за любовницата си, селянка на име Карин, през 1567 г.

Започна да показва признаци на лудост и насилие през 1563 г., когато нарежда убийствата на петима благородници, които вече са в затвора за заговор срещу него. Той лично убива един от тях с нож.

Той е детрониран през 1568 г., а в затвора му е сервирана последната супа с грах.

Кристиан VII

Официално датският крал Кристиан VII управлява от 1767 до смъртта си през 1808 г., но за голяма част от този период той се води крал само на хартия.

Считат го за некомпетентен да управлява не само заради неговия бурен нощен живот (с проститутки в публични домове), но също така и заради неговите промени в настроението, параноя, халюцинации и самонараняване.

Някои съвременни изследователи предполагат, че той е имал шизофрения. Други считат, че е порфирия.

Вижте още: Кои са най-прекрасните съвременни принцеси на света

Фарук

Европейските кралски особи не са единствените жертви на лудостта. Доказателство за това е крал Фарук от Египет.

Той се възкачва на трона през 1936 г. Оказва се, че страда от маниакален страх от замърсяване. Освен това кара само червени коли, като забранява на всички останали този цвят.

Легендите разказва, че е бил и клептоман.

Кралят е свален по време на египетската революция през 1952 г. Фарук умира от сърдечен удар в Италия през 1965 г., след като изяжда на вечеря една дузина стриди, омари, двойна порция печено агне с пържени картофи и голяма порция дреболии за десерт.