Кой е най-добре платеният работник у нас?
Поне 1500 лв. са месечните заплати на добре квалифицирани трактористи и комбайнери у нас. Въпреки доброто заплащане, има голям дефицит, заяви Ангел Вукодинов, зам.-шеф на Националната асоциация на зърнопроизводителите пред вестник "24 часа".
Затова и фермерите гледали механизаторите си като писани яйца. Осигурявали ги на пълните заплати, като ги държат на щат целогодишно, дори и през зимата, когато няма полска работа. Редовно се дават и бонуси за Великден и Коледа, хората се пращат и на обучения.
Така за работа от около 6 месеца механизаторите получават по 18-20 хил. лв. годишно, или заплатата им реално е над 3000 лв. месечно. Това ги превръща в най-скъпоплатените наемни работници у нас.
За сравнение по данни на НСИ най-високи средни месечни заплати получават в сектора на далекосъобщенията и създаването на творчески продукти - 1767 лв., и в производството на ток, газ и топлинна енергия - 1585 лв.
Дори се стига дотам да си ги крадем, защото не може да си позволим на машини, някои от които струват по над половин милион лева, да сложим случаен човек, твърди Вукодинов. Според него липсата на кадри се дължи преди всичко на демографския проблем - вече нямало млади хора. А и повечето искали да стават програмисти, футболисти или фолкпевци.
Така се стига и до парадокса, че хем има висока безработица, хем няма и кадри, и този проблем е особено голям в земеделието, казват фермерите. Според тях все още българинът живее с мита за омазания соцмеханизатор по потник.
А условията за работа в модерните трактори и комбайни са по-добри, отколкото в офис. Съвременните машини дори не са с климатици, а с климатроници, които автоматично следят оптималната температура, обясняват стопаните.
Все повече и в България се залага на прецизното земеделие, затова на сегашните комбайнери и трактористи се налага да работят едновременно с 3 компютъра. Всяка машина има GPS, разполага и с компютър с тъчскрийн дисплей, а работата на прикачения инвентар се управлява от друго умно устройство, което следи разхода на семена, торове и пр.
Затова и за управлението на тракторите и комбайните се изисквало определено ниво на компетентност. Вече имало и механизатори висшисти.
Големият проблем за подготовката на кадри са малкото селскостопански училища у нас, смятат земеделските производители, които развиват професионално селско стопанство. Затова и нямало средни кадри. Вносителите на модерна агротехника се опитвали да помагат, като предоставят свои машини, на която да се обучават учениците.
Професионалните фермери у нас отричат да наемат механизатори без свидетелство за правоспособност. Може би има и такива, но те са единици, твърди Ангел Вукодинов. Според него трактори без книжка се карат преди всичко по селата от дребни стопани, които са се сдобили със стара техника от ликвидационните съвети на бившите ТКЗС-та и АПК-та.
Не е вярно, че по пътищата се карат комбайни и трактори без книжка, твърди и Иван Гайдаров, изпълнителен директор на Контролно-техническата инспекция към министерството на земеделието. Всеки, който има професионална категория С, Д или Е, има и т.нар. правоспособност Ткт.
Тя му позволява да управлява комбайните и тракторите по пътищата, за да стигнат те до полето. За да се работи с тях обаче, трябва да има и завършени курсове към Контролно-техническата инспекция (КТИ).
Над 50 000 души в България имат право да карат трактори и комбайни, твърди Гайдаров. Горе-долу толкова са и машините, които работят у нас.
Ако човек има професионална книжка, е сравнително лесно да си изкара и свидетелство за правоуправление на земеделска и горска техника. Лицензите Ткт важат за тракторите, а Ткв - за комбайните.
Последните актуални данни на сайта на КТИ са към 31 декември 2011 г. Тогава регистрираните водачи са били точно 42 777 души. Само за година са издадени 6176 нови свидетелства за правоспособност, като са проведени 346 изпита. Към 2013 г. пък активните свидетелства за работа със земеделски машини са 53 705.
80% от машините са над 10-годишни. Hовите модерни супертрактори правят впечатление. Оказва се обаче, че като цяло агротехниката в България в огромната си част е стара и амортизирана. Например през 2013 г. са регистрирани 1504 нови колесни трактора, но други 53 006 са били на възраст над 10 години.
Изводът е, че 79.6% от общия машинно-тракторен парк на България е остарял, се казва в анализ на Контролно-техническата инспекция към земеделското министерство.
Подобно е положението и при зърнокомбайните. През миналата година са регистрирани 253 нови. Тези на възраст над 10 г. пък са 8250. Това означава, че 76,9% от всички комбайни са амортизирани. (Виж в табл. колко са тракторите и комбайните - бел. ред.)
Само 3-4% от агропарка се обновяват годишно, показват и данните на Българската асоциация на търговците на агротехника - “БАТА Агро”. Пазарът през миналата година показал, че нови машини купуват предимно зърнопроизводителите.
Ръстът в продажбите на трактори е около 10%. При по-скъпите машини, каквито са комбайните обаче, новите покупки са на нивото на 2012 г. Причината е, че цените започват от 140-150 хил. евро и минават 250 хил.
Според търговците фермерите са очаквали новия програмен период, за да закупят комбайни. Спадът в цената на зърнените култури също е сред причините за по-слабите продажби.
В момента има застой на пазара на нова агротехника заради неяснотите с новата Програма за развитие на селските райони. Предвидените средства за трактори и комбайни през 2014-2020 г. обаче са едва 590 млн. евро.
Книжка за трактор може да се вземе и на 17 години, гласи наредба. Обучението на кандидатите може да започне и преди да се навърши тази възраст. За специализирана земеделска техника като комбайните например изискването е за навършени 18 години. И в двата случая е нужно да има завършено основно образование.
Както и при стандартните шофьорски изпити, и тук има теоретичнва и практическа част. След това се полага изпит. За трактори той минава през два етапа. Първият е управление на машината, при който кандидатът трябва да направи маневри, да завие, да влезе в гараж, да се движи на заден ход, да прикачи ремарке, да спре на определено място. Вторият включва управление на трактора с прикаченото вече ремарке.
За управление на земеделска техника има няколко категории - Ткв, която е за колесни и верижни трактори, Ткв-З за специализирана земеделска техника, Ткв-Г за горска техника, категория Ткв-М за мелиоративна техника. И тук има обучение - теоретично и практическо, след което кандидатите се явяват на изпит. Задължително условие е да имат придобита правоспособност за управление на моторно превозно средство.
Обучението може да започне най-рано 6 месеца преди да бъде навършена необходимата възраст. Издадените книжки за управление на трактори и земеделска техника са в регистър, който се поддържа от министерството на земеделието. Валидността на книжките е 10 г.