Във всеки от следващите градове със сигурност ще се срещнете с няколко много интересни съседи.

Маншиат Насер, Кайро, Египет

Във всички градове по света хора обикалят кофите за боклук в търсене на изхвърлени предмети и храна, които могат да им послужат.

Но никъде боклукът не е толкова важен, колкото в предградието на Кайро - Маншиат Насер.

Обитателите му се занимават само с едно - обработката на боклука на десетте милиона жители на Кайро. Това е тежък живот: няма течаща вода, канализация или електричество, а всеки свободен сантиметър от пространството е пълен с кули от боклук.

Живеещи в крайна бедност, семействата на така наречения „Град на боклука“ са се специализирали – един се занимава със събирането на бутилки, друг с метали и така нататък.

Таймс таун, Китай

Изглежда странно, че в най-многолюдната страна в света има толкова много призрачни градове, но хъсът на Китай за изграждане далеч изпреварва търсенето.

Цели градове в момента са празни, с нивата на заетост на новите домове, приближаващи се до 20 процента.

Един такъв празен град е Таймс Таун. Разположен на около 32 км от Шанхай, той е построен с идеята да прилича на старомоден английски град с калдъръмени улици и кръчми.

Завършен през 2006 г., градът и до днес е необитаем. По улиците му най-често могат да се срещнат младоженци, тъй като е популярна дестинация за сватбена фотография.

Гибсънтън, Флорида, САЩ

Пътуващите циркове и карнавали винаги са били сезонен бизнес, а през мрачните зимни месеци служителите им са принудени да търсят по-топли дестинации.

Едно от най-важните убежища на работещите в този бизнес е град Гибсънтън във Флорида.

В заспалото градче законите са съобразени с неговите жители: те позволяват отглеждането на екзотични животни, а пък пощата дори съобразява височината на кутиите с ръста на джуджета.

Известните жители на града са изключително странни, като например хипофизен гигант, жена, която е родена без крака, както и мъж с вродено заболяване, което прави ръцете и краката му да изглеждат като щипки на омар.

Заречни, Русия

В навечерието на Втората световна война СССР отива прекалено далеч в подготовката си за бойните действия.

В резултат на това много градове с изследователски съоръжения и фабрики за боеприпаси, които хранят на съветската военна машина, са буквално "затворени", а външният достъп до живота на жителите им е строго ограничен.

Впоследствие в тези градове достъпът е разрешен, но остават няколко затворени общности, включително Заречни.

Градът с над 60 000 жители се намира в западната част на страната. Според собствения му уебсайт, Заречни е "затворено административно-териториално образувание," като зад стените му се намират важни стратегически обекти, в които се изработват компоненти за ядрени оръжия.

Най-големият работодател в града е Росатом.

Има много малко движение в или извън Заречни, а градът е официално затворен за външни лица, с редки изключения, ограден със стени и бодлива тел.

Все пак, има ползи за живеещите в подобни затворени места, включително по-добро възнаграждение.

Рен льо Шато, Франция

Намиращо се във френските Пиренеи, Рен льо Шато е малко католическа градче. През 1885 г. в града се заселва проповедник на име Франсоа Сониер.

Бедният свещеник скоро започва да пръска огромни суми пари, като възстановява местната църква от 11 век, посветена на Мария Магдалена.

Една от най-странните му постъпки е поставянето на статуя на дявола в църквата, направена по негова поръчка, от която се излива светената вода.

На входа на църквата пък поставил надписът Terribilis Est Locus Iste (в превод "Това място е ужасно"). В съседство той построил страхотна вила за себе си.

Източникът на богатството на свещеника поражда много разногласия, като местните вярват, че той е бил в центъра на голяма конспирация. Хората твърдят, че е открил древно съкровище, датиращо от кръстоносните походи, или пък знаел някаква тайна за живота на Христос.

Мистиката около Сониер стои в основата на романа на Дан Браун „Кодът на Да Винчи“. Книгата води до огромен приток на туристи в района, сред които немалко нетърпеливи копачи на гробове.

Нещата дотолкова излизат от контрол, че се налага през 2004 г. трупът на Сониер да бъде ексхумиран и погребан в бетонен саркофаг.

В руската република Калмикия, сред голите степи, се намира странен гигантски стъклен купол, заобиколен от квартал в калифорнийски стил.

Това е Шахматният град, измислен от обсебения от шаха бивш президент Кирсан Илюмжинов.

Из целия град са разпръснати различни скулптури на шахматна тематика, а в града се проведоха и няколко основни шампионски мача през годините.

Днес Дворецът на шаха в града стои празен, а кварталът около него постепенно запада. А пък създателят на града е дори по-странен от собственото си творение.

Кирсан Илюмжинов твърди, че е имал контакт с извънземни, а пък съдбата му е предречена от Ванга, която му казва, че ще стане президент на Калмикия, а също и на Световната федерация по шахмат (ФИДЕ).

Илюмжинов пое контрола на републиката през 1993 г. и стана ръководител на ФИДЕ две години по-късно.

Точно откъде идват парите за изграждане на града - между 30 и 50 млн. долара – не е ясно, предвид на това, че населението на Калмикия е отчайващо бедно.

Въпреки това, гражданите на републиката не трябва да се притесняват. Според Илюмжинов, извънземните един ден ще се върнат, ще ни натоварят на своите космически кораби и ще ни отведат далеч от планетата.

Нойва До Кордейро, Бразилия

В югоизточната част на Бразилия се намира градът Нойва До Кордейро. Създаден е през 1891 г. от жена с името Сеньорина Де Лима, която е изгонена от нейната общност за прелюбодеяние.

Днес градът е населен почти само от жени. Само шепа от тях имат съпрузи, повечето от които работят в град Бело Оризонте на около 100 километра и се връщат в Нойва До Кордейро само през уикендите.

Тази общност на амазонките е заобиколена от гори и земеделски земи, които жените обработват. Те се занимават и с управлението на града.

Нефт Дашлари, Каспийско море

Когато е открит петролът в района на Каспийско море в края на 1940-те, СССР построява първата в света офшорна платформа. С течение на годините към нея се добавят все повече и повече подобни структури, докато не се получава комплекс от нефтени платформи, пътища, мостове, кейове, жилищни сгради, а дори и кино.

Тази структура, подобна на лабиринт, е закотвена на дъното на морето от потънали кораби и промишлени отпадъци. В миналото тя е един от най-големите доставчици на петрол за СССР, но впоследствие са открити и по-достъпни за експлоатация залежи.

Днес Нефт Даслари прилича на опит на човечеството да се възстанови след апокалиптично събитие. Голяма част от комплекса е недостъпен, мостовете, свързващи го, се рушат в морето. Някои от жилищните сгради са под вода.

Въпреки че съоръжението запада, то все още се намира в зона с повишено ниво на сигурност. Няма начин, например, да го видите на Google maps.

Именно заради тази тайнственост Нефт Дашлари е включен във филм за Джеймс Бонд от 1999 г.“Само един свят не стига“.

Наджаф, Ирак

За тези, които не се притесняват от факта, че живеят в близост до гробище, този град може да е идеалното място. Вашите съседи са тихи и никога няма да ви поискат нещо назаем. няма да искат да се заемат си косачка.

Но за онези, които имат страх от гробища, това може да е най-кошмарното място в света. Защото край иракския град Наджаф се намира най-голямото гробище в света - Wadi Al-Salam.

Почти два пъти по-голямо от Central Park в Ню Йорк, гробището е крайната спирка на повече от пет милиона души. В него погребения са провеждани в продължение на 1400 година.

В периодите на размирици в района гробището се сдобива с повече от 200 нови обитатели всеки ден. Част от тях са погребвани незаконно, тъй като един гроб в Wadi Al-Salam струва повече от 10 000 долара.

Ауровил, Индия

Повечето експерименти в създаването на утопии завършват зле. Но не и Ауровил, Индия, основан през 1968 г.

Днес градът е дом на над 2000 души от цял ​​свят. В него притежаването на лично имущество е забранено, не се употребяват пари. Няма лидер, а общността се подчинява на съвкупност от правила.

Според сайта им, "Ауровил иска да бъде универсален град, където мъже и жени от всички страни са в състояние да живеят в мир и хармония, поставени над всички религии, всички политики и всички националности. Целта на Ауровил е да осъзнаем човешкото единство“.

В основата на Ауровил стои е огромен храм, наречен Matrimandir - символ на създателката на града Алфаса. Това е геодезически купол, обвит в златни дискове.

Ауровил е отворен за туристи и в него има много къщи за гости и ресторанти.