Уникален неолитен парк с археологически находки и къща на 8000 години ще има след две години в столичният район „Слатина”. Точно на това място са живели първите скотовъдци и земеделци в Европа, които са дошли от Предна и Мала Азия.

„Няма столица в Европа, в която да има разкрити археологически структури на 8000 години”, похвали се кметът на София Йорданка Фандъкова, докато разглеждаше раннонеолитното селище. През тази година от бюджета на общината са заделени около 95 000 лв. за разкопки.

Идеята на общината е през следващите две години да продължат да се правят проучвания, а през това време да се направи проект за излагането на находките. Така уникалното за Европа селище ще се превърне в парк, в който учениците да провеждат на открито уроците си.

Там ще остане и уникалната къща на 8000 години. „Тя е била на площ от 170 кв. м или по стандартите днес това си е един 4-стаен апартамент”, обяснява ръководителят на разкопките проф. Васил Николов. Стените на жилището на места достигат 30 см дебелина, изградени са от върбов плет, измазан от двете страни с глина, а покривът е бил покрит със слама.

За съжаление, 90 на сто от праисторическото селище в „Слатина” е разрушено при строителство. Селото е било огромно за времето си ­ - 80 декара. Заради строежа на комплекса „Червено знаме” и на линията на трамвая по „Шипченски проход” обаче голяма част от него вече не може да бъде проучена.

Сред находките са инструменти, хромелни камъни за мелене на зърно, тъкачен стан, както и две пещи. В хранилищата за зърно и до днес са се запазили овъглен лимец и леща - ­ културите, които жителите на селището са отглеждали. Лимецът, познат като дива пшеница, е бил много популярен сред древните и по-късно са го използвали и траките.

Зърното е овъглено, защото цялата къща е била разрушена при пожар. Той създал много проблеми на собствениците й, но пък днес помага на археолозите да разберат как са живели предците ни. Пожарът е съхранил на място следи от цялото обзавеждане на къщата. Освен пещите и съдовете, има и следи от дървен одър.

Миналата година там беше направено световно откритие ­ - смятаната за най-старата в света мраморна фигура на богинята майка. Статуята на Слатинската Венера е от началото на VI хилядолетие пр. н. е. и ще бъде изложена в Музея за история на София, редом до каляската на Мария Антоанета и автомобила на цар Фердинанд.