Народното събрание прие окончателно на второ четене данъкът върху лихвите по депозитите да остане 8%, предаде БГНЕС.

Мнозинството в пленарна зала не подкрепи идеята на ГЕРБ данъкът да се върне до предишния му размер от 10%, както той бе въведен от Симеон Дянков.

За връщането на размера на данъка до 10% гласуваха единствено депутатите от ГЕРБ и един независим, като то събра общо 77 гласа "за". Против бяха общо 95 депутати от всички останали парламентарни групи, а 4 депутати се въздържаха.

Предложението бе отхвърлено и в бюджетната комисия преди дни. Тази поправка на ГЕРБ бе включена в преходните и заключителните разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност.

Според вносителя на предложението Менда Стоянова доходите от лихви по депозитите са доходи като всички останали.

Тя даде пример, че когато си спестил пари, върху които си платил данъци, но закупиш и го дадеш под наем, то доходите от този наем също се облагат. Това е идеята и на облагането на доходите от лихви по депозитите, увери Стоянова.

Таско Ерменков от БСП обяви, че 80% от влоговете са до 1000 лева и това са пари, които хората внасят за погребения и за учебници на децата си. "Това са пари за черни дни", каза той и бе категорично против твърдението на Стоянова, че депозита в банка е равен на стопанска дейност. Облагането е върху стопанска дейност и върху данъка върху общия доход.

С промени в преходните и заключителните разпоредби на същия закон бе отменена мярката, въведена от кабинета "Орешарски", която позволява връщането на внесения Данък общ доход на лицата с доходи до размера на минималната работна заплата. Премахването на тази мярка е разписано и в закона за бюджета за догодина.

Според Георги Кадиев от БСП, ГЕРБ премахват възстановяването на платен данък за доходи до 340 лв. на месец, които са около 890 000 души и ще получат общо 408 лева, като заместват това със спестен данък от 20 лева на година, което прави по 5 лева на месец. 270 000 души са на минимална заплата, а 620 000 на временна заетост, внимавайте какво правите, призова той и обяви, че вместо да се срамуваме от факта, че близо милион българи живеят с мизерните 340 лева на месец, ние махаме тази привилегия.

Стъпката за данъчно облекчение за първо, втори и трето дете е добра, но не е достатъчна, каза от своя страна Корнелия Нинова. "Предлагате увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2015 година, но не обвързвате увеличението на обезщетение за отглеждане на дете между 1 и 2 години с подобно увеличение. Освен това не пипате детските надбавки – запазвате ги 35 лева за първо дете, 50 лева за второ и отново същата сума за трето, каза тя.

Веднага след гласувано правото си на отрицателен вот използваха Михаил Миков от БСП и Йордан Цонев от ДПС и представител на Патриотичния фронт, които защитиха въведената от предишното правителство мярка. "Отпада преференция, която нямахте право да отхвърлите", каза Цонев, а Миков обвини колегите си от АБВ, че са подкрепили отпадането на социална мярка заедно с ГЕРБ. Отмяната на тази мярка мина с гласовете на ГЕРБ, РБ и АБВ.

Отново с промени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност Народното събрание върна изискването за измервателни уреди за акцизните стоки. Със 112 гласа "за", 20 "против" и 8 "въздържал се" парламентът прие поправки, възстановяващи изискването за такива уреди.

Според вносителите от ГЕРБ идеята е да се възстанови контрола върху големите производители на акцизни стоки. Темата предизвика сериозни спорове на заседание на бюджетната комисия преди дни, като своите остри възражения отправиха представители на бизнеса. Днес спорът бе продължен и в пленарна зала от депутатите.

В комисията бизнесът възрази остро като подчерта, че тази мярка ще ги затрудни сериозно. От Булгартабак дори обявиха, че ако бъде възстановена тази мярка, чийто срок за влизане в сила е 31 март 2015, те ще затворят производството. Цанка Кемалова от "Булгартабак холдинг" обяви, че предложението е представено на бранша преди минути, като за производителите на тютюневи изделия са въведени разпоредби, които са технически невъзможни за изпълнение. По думите й се въвеждат изисквания за контрол, които не са налични никъде в Европейския съюз, Кемалова подчерта, че предишната наредба е давала алтернатива - брояч на опаковки, докато сега се въвеждат броячи за късове цигари.

В защита на тютюневия бранш се обяви депутатът от БСП Георги Кадиев, който обяви, че смисълът на контрола не е да се затруднява бизнесът, а вероятността да се направи зло е не по-малка от вероятността да се направи добро с въвеждането на тези уреди. Кадиев припомни коментара на "Булгартабак", че ако се въведат тези мерки, те ще затварят врати на 31 март догодина. БСП поиска ясен разчет за финансовите ползи от тази мярка. От левицата възразиха, че поправки в толкова важен закон като този за акцизите се правят чрез промени в заключителните разпоредби на друг закон.

Мярката бе подкрепена от Мартин Димитров от Реформаторския блок, според когото правителство се опитва да възстанови добрата практика на засилен контрол, но Георги Търновалийски от БСП контрира, че приходите през 2014 година, когато не е имало изискване за измервателни уреди, са на нивото от 2013 година, когато е имало такова изискване.