Уорън Бъфет не понасял училището.

Той създавал проблеми на учителите в прогимназията, а след това в гимназията се представял също толкова лошо.

Като тийнейджър той вече се изявявал като бизнесмен, печелейки 53 000 долара до 16-годишна възраст. Въпреки че не виждал необходимост да ходи в университет и да учи бизнес, Бъфет прилежно се записал в Университета на Пенсилвания, когато родителите му казали да го направи.

През пролетта на 1950 г., когато му оставали само няколко изпита до дипломиране, той открил нещо, което да му харесва в образованието.

Това било Бизнес училището на Хардвард, откъдето са излезли много бизнес магнати, щатски президенти и олигарси.

До тогава вече знаел какво иска да прави с живота си – да стане невероятно богат, за невероятно кратко време. Той искал да бъде милионер, докато навърши 35 г. с всичката сигурност и свобода, които носи подобно богатство.

Алис Шрьодер пише в неговата биография, че Бизнес училището на Харвард предлага на Бъфет неща, които той не можело да научи сам – вързки и престиж.

Така той хваща влака от Омаха до Чикаго, където било интервюто му за Харвард.

Усещах го като нещо сигурно, казва Бъфет. Той вече дори бил казал на приятел да дойде да учи с него в Харвард.

В крайна сметка обаче нещата се оказва не толкова сигурни. Ето какво пише Шрьодер:

Уорън разчитал на познанията си за акциите, за да направи добро впечатление по време на интервюто. Той смятал, че като заговори за акции, хората просто не могат да спрат да го слушат. Неговите роднини, учители, колеги в университета — всички искали да чуят какво има да каже по този въпрос.

Той обаче бил разбрал погрешно мисията на Харвард, а тя е да създава лидери.

Бъфет, който тогава бил умно 19-годишно хлапе, вманиачено по едно-единствено нещо, не бил готов да стане такъв.

"Изглеждах като на 16 г., а в емоционално отношение бях като 9-годишен," спомня си Бъфет. "Прекарах около 10 минути с възпитаника на Харвард, който провеждаше интервюто. Той прецени моите способности и не ме одобри."

Това обаче може би е бил най-полезният отказ в история на бизнес училището. Според Шрьодер впоследствие Бъфет "започва да счита отказа на Харвард за основен момент в неговия живот."

След този отказ Бъфет бил принуден да потърси друго висше учебно заведнеие.

Преглеждайки каталог на Колумбийския университет, очите му се спират на едно име, което променя живота му – Бенджамин Греъм.

"Точно бях прочел книгата на Греъм," си спомня Бъфет.

Книгата се казва "Интелигентният инвеститор," наръчник за борсов анализ. Бъфет си спомня също така, че откриването на тази книга на 19-годишна възраст е един от най-късметлийските моменти в живота му, тъй като тя му задава рамката от принципи за неговите инвестиции.

Изведнъж се оказва, че Бъфет можел да се срещне с учителя, чиито прозрения вече са променили живота му. Ако се запишел в Колумбийския университет, той със сигурност можел да убеди Греъм да стане негов ментор.

"Беше сякаш Уорън си бе намерил Бог," казва съквартирантът му по това време.

Така Бъфет кандидатства в Колумбийския университет.

За негов късмет тогава се кандидатствало в писмена форма, което му помогнало да повлияе на начина, по който да представи себе си.

Нещо още по-добро било, че Колумбийският университет не се опитвал да създава зрели лидери на обществото; Греъм и неговите колеги преподавали професията инвестиране, а Бъфет бил млад инвеститор с изключителни способности.

Приемат го в Колумбийския университет.

Сега състоянието му се оценява на на 74 млрд. долара, което го прави втория най-богат човек в света.