Гледам на бюджета за 2015 година със смесени чувства. От една страна, бюджетът като такъв е по-реалистичен и по-стабилен, а задлъжняването на държавата ще бъде далеч по-малко, отколкото през 2014 г. От друга страна обаче, и малкото реформи, които са заложени, вече бяха подкопани от синдикати и политици, което означава, че ефективността на харченето ще остане много ниска.

Това споделя пред 24 часа Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“.

През последните две години бюджетният дефицит драстично се влоши – от 0.5% през 2012 година скочи до очакваните близо 4% през 2014 година. Осемкратното влошаване за такъв кратък период от време, предизвикано от политическата нестабилност, е драматичен проблем, заради който държавният дълг се увеличи с близо 60%.

Очевидно е, че при такива темпове на влошаване бюджетната стабилност нямаше да издържи дълго време. Нещо повече, устойчиво надвишаване на ограничението от 3% за дефицита можеше да ни вкара в конфликт с ЕК и Германия, от което достъпът ни до европейски фондове щеше да бъде застрашен.

Всички тези рискове се овладяват от бюджета за 2015 г. Държавата няма да фалира, дефицитът намалява до 3%, растежът на задлъжняването се ограничава в по-поносими рамки. В края на 3-годишния прогнозен период държавният дълг дори се планира да намалее. С други думи, бюджетът ще постигне стабилизация и ще избегне катастрофични сценарии. Това е важно и заслужава подкрепа.

Дотук добре. Обаче освен финансовата стабилизация няма други толкова сериозни промени в бюджета. Липсват реформите, които могат да подобрят публичните услуги, да насърчат икономиката и да повишат ефективността на харчовете. Нещо повече, дори и малкото заложени реформи бяха разводнени и/или отложени.

Вместо да се реформират проблемните минимални осигурителни прагове, които пречат на пазара на труда, правителството заложи на популизма и вдигна минималната заплата - тя се вдига всяка година и все с големи фанфари, но никога от това не следва нищо положително като развитие.

Разводни се и пенсионната реформа, която, вместо да се ускори, ще се забави (а големият проблем с ранното пенсиониране въобще не се докосва). Министърът на транспорта, вместо да направи реформи в БДЖ, поиска още пари. Какво може да очакваме като положително развитие от бюджета, след като реформите се блокират и разводняват, т.е. ситуацията си остава същата?

Огромната част от бюджетните средства ще продължат да отиват за нереформирани системи като здравеопазването, МВР, социалната система, пенсионната система и т.н. Съответно източването и неефективността ще се запазят. Железниците ще продължат да тежат с половин милиард лева годишно на държавния бюджет, вместо да се реформират. Същото важи за държавните пощи, за енергетиката, за почти всички държавни предприятия, които ще си останат губещи и неефективни.

Най-големият проблем не е свързан толкова с количествените характеристики на бюджета – ясно е, че е много трудно да се правят големи размествания на бюджетните харчове от тази за следващата година, още повече че правителството имаше само броени седмици, за да подготви бюджета за 2015 г. Големият проблем е липсата на стимули за реформи, липсата на стимули за промяна в начина на действие на държавната бюрокрация.

Спокойно можеше финансирането на различни сфери и дейности да се обвърже с извършването на реформи. Например много се говори за съдебна реформа – но прави ли нещо държавата през бюджета, за да насърчи тази съдебна реформа? Не. А бюджетът е най-силният възможен инструмент, през който правителството и парламентът могат да стимулират реформите в независимата съдебна власт. Спокойно в бюджета можеше да се запишат целеви средства, които да се отпускат на съдебната власт само при изпълнение на конкретни реформи и постигане на конкретни индикатори. Така можеше да се постъпи и с другите сектори, които отказват да се реформират. Но не се прави.

През 2015 г. държавата планира да похарчи 33 млрд. лв. пари на данъкоплатците, което е 39.8% от БВП на страната. Това са предостатъчно средства, с които може да се осигурят добри и качествени публични услуги и добра среда за бизнес. Без реформи обаче това няма да се случи – парите ще се похарчат, но ефектът няма да се усети. За съжаление, волята на правителството стига единствено за финансова стабилизация, но не и за реформаторски мерки за растеж.